О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр.София,15.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1051/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. М. А. от[населено място], общ.К. и З. Е. Х. от[населено място] против решение № 126/12.05.2010 год. по гр.дело № 404/2010 год. на Ш. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 112 по гр.дело № 472/2007 год. на Районен съд Н. п., поправено с решение от 30.10.2009 год. по същото дело, в частта, с която е признато за установено по отношение на Ш. М. О., че И. М.А. и З. Е.Х. са собственици на ? ид.ч. от подробно описан недвижим имот и е постановено ново решение, с което исковете на ищците по чл.97 ГПК/отм./ са отхвърлени, като в останалата част, с което е отхвърлен иска по чл.109 ЗС обжалваното решение е оставено в сила, както и в частта, в която искът по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен за разликата.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото считат, че решеният от въззивния съд въпрос да се произнася по първоинстанционното решение и в необжалваемите се части, както и по въпроса следва ли при наличие на кумулативно обективно съединяване на исковете, единият от които е обуславящ, а другият-обусловен, при обжалване само на единият от тях, да се произнесе и по другият, като отмени и решението по обусловения иск, е в противоречие с ТР № 1/2001 год. на ОСГК.
Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по формулираните от тях седем на брой материалноправни въпроси, засягащи придобиването на имот по давност, но в противоречие с цитираната съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Ш. М. О. от[населено място], Ш. област изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, които са основателни, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което установителният иск за собственост на ищците по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е уважен за по ? ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ УПИ V-21 в кв.26 по плана на[населено място], [община], с площ 1953 кв.м. и жилище от 82 кв.м., както и второстепенна постройка от 30 кв.м. и да постанови въззивния си акт, с който е отхвърлил иска на ищците И. А. и З. Х., въззивният съд е приел, че за периода 1989-2007 год. не се установява осъществено владение от ищците върху недвижимия имот единствено от тях, като наследници на починалия Е. Р. М. /поч. на 25.03.2007 год./. Като съпруга на Е. М. ищцата е претендирала ? ид.части, а ищцата З. Х., като негова дъщеря – ? ид.ч. от недвижимия имот, ведно с построените върху него жилищна и стопанска постройки. Становището на ответника по иска е оспорването му само по отношение на дворното място, но не и претенцията за изградените върху него сгради, което становище се поддържа и в настоящето производство. Въззивният съд е отказал да признае за основателни и доказани твърденията на ищците за придобивна давност по отношение на дворното място, а по отношение на изградените върху него сгради приел, за неприложима разпоредбата на чл.92 ЗС, като придобити по приращение, считайки, че на това основание се претендират заявените права на собственост. В изложението на исковата молба се твърди, че „сградите в имота са строени през периода 1946-1977 г. от общия наследодател на ищците и от неговия баща” и при направеното уточнение на основанието на иска – придобиване на права въз основа на реализирано давностно владение от посочения момент, при което отричайки възможността да се придобие право на собственост върху сграда, отделно от правото на собственост върху земята, каквото изключение предвижда чл.92 ЗС, в определени случаи, а именно и по давност в какъвто смисъл е цитираната от касаторите съдебна практика в решение № 679/11.04.1967 год. по гр.дело № 2077/1966 год. на І-во г.о., която не е изолирана съдебна практика, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика и това е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен установителния иск за собственост.
По отношение на поставения от касаторите друг правен въпрос, за собствеността върху дворното място и изразяващ се дали наследниците по закон, които се позовават на придобивна давност могат да допълнят срока на същата с продължителността на владението, което е било упражнявано от наследодателят им, по пътя на универсалното наследствено правоприемство съдебната практика дава положителен отговор в цитираните съдебни актове по гр.дело № 1941/1972 год. на І-во г.о. ВС, решение по гр.дело № 523/2005 год. на ВКС и решение по гр.дело № 420/2008 год. на Л. окръжен съд, но въззивният съд го е оставил без отговор, защото е приел, че наследствено правоприемство не е заявявано в исковата молба, като основание за придобиване на право на собственост по давност, поради което този правен въпрос няма значение за изхода на конкретното дело и формиране на решаващата воля на съда, но има значение за правилността на обжалваното решение.
По правния въпрос допустимо ли е да бъде придобит по давност урегулиран поземлен имот, ако владелецът, претендиращ изтичане на придобивна давност в своя полза владее същия в по-голямата му част, съвпадаща и идентична изцяло със старите граници на неурегулиания поземлен имот /ПИ/, въз основа на който е образуван новия УПИ касаторите поддържат оплаквания за неправилност на обоснованите правни изводи, които доводи не представляват основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Останалите доводи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед поставения правен въпрос за правомощията на въззивната инстанция, ограничена от предмета на въззивното обжалване не са неоснователни, тъй като съдилищата са били сезирани само с два кумулативно съединени иска – по чл.97, ал.1 ГПК и по чл.109 ЗС, а по отношение на втория иск има влязло в сила решение, защото касаторите не са обжалвали първоинстанционното решение, в тази му част, с която негаторният им иск е бил отхвърлен.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. А. и З. Х. искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и искът им за собственост за останалата ? ид.част от недвижимия имот и изградените постройки върху него е отхвърлен, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 12.05.2010 год. по гр.дело № 404/2009 год. на Ш. окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. М. А. и З. Е. Х. срещу Ш. М. О. искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че са собственици на по ? ид.част от недвижим имот, находящ се в[населено място], [община] – УПИ V-21 кв.26 по плана на селото, ведно с находящите се в него постройки, подобрения и насаждения, както и в частта, с която първоинстанционното решение № 112 от 19.05.2009 год. по гр.дело № 472/2007 год. на районен съд-Н. п., допълнено с решение от 30.10.2009 год. по с.дело в частта, с която е отхвърлен иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за разликата е оставено в сила, по касационната жалба на И. М. А. от[населено място], [община] и З. Е. Х. от[населено място], с вх.№ 4941/18.06.2010 год.
Касаторите следва да представят доказателства за актуална данъчна оценка на процесния имот, за определяне на дължимата се държавна такса за касационното производство, в едноседмичен срок от съобщението.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на определената държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: