О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София 14.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 9 юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 212 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответниците Д. Д. /Йосифова Й. / и Й. С. Й. , чрез адв. Г. П. против определение от 01.03.2010 г. по гр.дело № 1655/10 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на Д. Й. и Й. Й. срещу определение от 26.11.2009 г. по гр.д. № 13775/2006 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по иска за делба, предявен от Д. Г. К. и С. Г. К. срещу С. Л. П. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната частна жалба поддържат, че въззивният съд е решил правния въпрос налице ли е ново предявяване на иск на самостоятелно основание срещу ответниците, като наследници на ответника по исковата молба, починал преди завеждането й ако конституирането на ответниците е станало със съгласието на всички съделители – на ответниците и на ищците, съответно последните са възприели конституирането на новите ответници и са поддържали претенциите си срещу тях, връчена е на наследниците на ответника искова молба, новите ответници са извършили редица процесуални действия – т.е. цялостното процесуално поведение на ищците установява съгласието им с конституирането на новите ответници, че процесуално правоотношение с новите ответници е създадено. Според жалбоподателите процесуалноправния въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1640/06.11.98 г. по гр.д. № 1070/97 г. на ВКС IV г.о.
Ответниците по частната жалба Д. и С. К. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирани страни в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение Софийски градски съд като въззивна инстанция е оставил без уважение частна жалба на Д. Й. и Й. Й. против определение от 26.11.2009 г по гр.дело № 1* г. на СРС, с което е прекратено производството по иска за делба, предявен от Д. Г. К. и С. Г. К. срещу С. Л. П. , като е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим. За да направи този извод съдът е приел, че ответницата по иска за делба С. Л. П. е починала на 04.05.2004 г., преди предявяване на иска на 26.06.2004 г. и поради това незаконосъобразно първоинстанционния съд е конституирал наследниците й на осн.чл.120 от ГПК/отм./ – сега жалбоподатели, като наследници на починала в хода на делото страна. Прието е, че ответницата С е починала преди предявяването на иска, с оглед на което е налице първоначална липса на действително възникнало процесуално правоотношение между ищците и ответницата С. В случая според съда не намират приложение разпоредбите на чл. 120 от ГПК/отм./ и на чл.117 от ГПК/отм./ при липса на съгласие на ищците. Прието е, че последните изрично са се противопоставили на участието в процеса на наследниците на С. П. в писменото становище по частната жалба. При тези съображения съдът е направил извода, че предявения иск е процесуално недопустим.
С решение № 1640/06.11.98 г. по гр.д. № 1070/97 г. на ВКС IV г.о. е прието, че ако е предявен иск срещу лице, което при предявяването не е било живо не настъпва процесуално правоприемство в лицето на неговия наследник, но ако му бъде връчен препис от исковата молба и той извършва процесуални действия по делото процесуалното правоотношение с него е правилно създадено. По делото е било установено, че първоначално исковата молба е била връчена на един от тримата ответници, като са му връчвани и призовки за съдебни заседания „лично” или чрез домашните му. По това дело е прието, че ответникът е починал преди предявяване на иска. Съставът на ВКС е застъпил становище, че при връчен препис от исковата молба на наследниците на починалия ответник, съответно липса на възражение от ищеца и от новоконституираните ответници по привличането на последните като страна в процеса е налице хипотезата на чл.117, ал. 3 от ГПК/отм./ надлежно предявен иск, съединен с първоначално предявените.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК, поради това, че същите не се позовават на задължителна практика на ВКС, а в изложението е цитирано решение на състав на ВКС. Видно от цитираното решение по гр.дело № 1070/97 г. на ВКС IV г.о. хипотезата, по която се е произнесъл съдът не е сходна с настоящата. По приложението на чл.120 и чл.117 от ГПК/отм./ е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС. Според същата само при възникнало процесуално правоотношение би могло да се преценява приложението на нормите, касаещи приемството в процеса – чл.120 от ГПК/отм./ или изменението на иска, чрез замяна на страни – чл.117 от ГПК/отм./. В случаите, когато смъртта на ответника е настъпила преди предявяване на исковата молба не възниква валидно процесуално правоотношение, поради което не се осъществява и приемство в процеса съгласно чл. 120 от ГПК/отм./, съответно не може да се приложи разпоредбата на чл.117 от ГПК/отм./.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 3294/01.03.2010 г. по гр.дело № 1655/2010 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: