1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр. София 23.02.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 42 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците П. Х. Б., М. В. Т. и Г. И. В., чрез адв. М. С. К. срещу решение № 435/14.10.2010 г. по гр.дело № 484/2010 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 1/22.01.2008 г. по гр.дело № 102/2007 г. на Б. районен съд в частта, с която Ц. Ц. Ц. е осъден да предаде владението на жалбоподателките върху собствения им недвижим имот, придобит на основание наследство от Н. В. Г., починал на 11.07.1975 г. и по силата на ЗСПЗЗ – поземлен имот от 414 кв.м., включен в УПИ VIII – 32 в кв.3 по плана на в.з.”Л.”[населено място] с урегулирана площ от 1131 кв.м., който представлява част от лозе с обща площ от 993 кв.м., находящо се в границите на урбанизираните територии на[населено място], определен с ПУП в м.”Б. к.”, представлядващо имот пл. № 32 в кв.3 по плана на селото, участващ в парцели VIII,X и нереализирано озеленяване от кадастрален план, изработен през 1973 г. и вместо отменената част предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС за посочения имот е отхвърлен, като неоснователен.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивния съд е разрешил правния въпрос –за възможността да бъде предмет на оригинерно придобиване земеделска земя от трето лице, внесена в ТКЗС и включена в строителните граници на населеното място, възстановена на наследниците на бившия собственик, която е била предмет на правомерна сделка с приобретател третото лице, щом като не е застроена със законни строежи, за възможността земеделската земя да бъде предмет и на оригинерно придобиване с оглед продължителността на периода на упражняваната фактическа власт от владеещото я трето лице на основание последваща сделка, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, съответно решаван противоречиво от съдилищата – решение по гр.дело № 102/2007 г. на Б. районен съд, в частта му, с която предявеният иск с пр.осн.чл.108 ЗС е уважен относно частта от възстановения имот на ищците, включен в УПИ X-32. Цитирани са решение № 65/17.09.2004 г. по гр.дело № 82/2004 г. на Б. районен съд, решение № 122/17.03.2006 г. по гр.дело № 2436/2004 г. на ВКС IV А г.о., решение № 18/10.02.2000 г. по гр.дело № 1080/99 г. на ВКС IV г.о.
Ответникът по жалбата С. Ц. Ц., чрез адв. К. И. в срока по чл.287,ал.1 ГПК в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответницата по жалбата Ц. Б. Ц., чрез адв.Г. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 268/20.05.2010 г. по гр.дело № 62/2010 г. на ВКС II г.о., с което е отменено на осн.чл.304 ГПК по молбата на Ц. Б. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение № 761/08.12.2008 г. по гр.дело № 529/2000 г. на С. окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд в отменената част.
При новото разглеждане на делото пред СОС като необходим другар на ответника Ц. Ц. Ц. е конституирана съпругата му Ц. Б. Ц.. Ц. Ц. е починал в хода на делото на 27.01.2010 г. и на осн.чл.120 ГПК/отм./ като жалбоподатели във въззивното производство са конституирани Ц. Ц. и синът С. Ц. Ц..
За да отхвърли предявения ревандикационен иск по отношение на недвижимия имот от 414 кв.м., представляващ реална част от УПИ VIII-32 по плана на в.з.”Л.” на[населено място], целия с площ от 1131 кв.м. съдът е приел, че с решение № 14620/19.07.2001 г. на ПК Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. В. Г. в съществуващи реални граници върху лозе с площ от 993 кв.м., находящо се в строителните граници на[населено място], м.”Б. к.”, представляващо имот № 32 в кв.3, включен в парцели VIII,X и нереализирано озеленяване по кадастралния план от 1973 г. Ищците са наследници по закон на Н. Г., починал на 11.07.1975 г.
Прието е, че с н.акт № 104/75 г. ищецът Ц. Ц. Ц., починал в хода на делото, в чиито права на осн.чл.120 ГПК/отм./ са встъпили С. Ц. и Ц. Ц. закупил от ТКЗС”Б. к.” вилно място в землището на[населено място], м.”Л.” с площ от 1184 кв.м., съставляващо парцел VIII в кв.3 по плана на вилната зона, като с н.акт № 67/97 г. Ц. и Ц. Ц. дарили имота на сина си С. Ц. Ц.. Установено е, че за времето от придобиване на имота от Ц. Ц. от 1975 г. до 1997 г. същият е владян от съпрузите Ц. и Ц. Ц.. След 1997 г. до предявяване на иска имотът е владян от С. Ц..
Възоснова на заключение на СТЕ е установена идентичността на част от възстановения на ищците имот с решение на ОСЗ от 414 кв.м. с УПИ VIII-32 в кв.3 по плана на вилната зона по б.АДЕЖЗИА по скицата на вещото лице.
Прието е, че наследодателят на ищците Н. Г. имал лозе с площ от 1500 кв.м. в м.”Б. к.” в землището на[населено място], придобито на основание наследство от баща му и до внасянето в ТКЗС през 1957 г. го обработвал повече от 20 години.
От правна страна е прието за установена принадлежността на правото на собственост в полза на наследодателя Н. Г. върху недвижимия имот лозе с площ от 1500 кв.м. към момента на образуване на ТКЗС, както и че реституционната процедура по ЗСПЗЗ е приключила с възстановяване на имота в полза на наследниците му – на ищците. Част от посочения имот от 414 кв.м. е включен в УПИ VIII-32 в кв.3 по плана на[населено място]. Въззивният съд е приел, че С. Ц. е придобил правото на собственост върху имота на основание изтекла петгодишна придобивна давност, тъй като го е придобил на правно основание, годно да го направи собственик – дарение, извършено с н.акт № 67/97 г., без да знае, че праводателят не е собственик. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.5,ал.2 З. относно зачитане на изтеклата придобивна давност до 21.11.97 г. за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ и момента на издаване на решението на ОСЗ – 19.07.2001 г., от който момент е прието, че в полза на С. Ц. тече петгодишната придобивна давност. До предявяване на иска съдът е приел, че в полза на С. Ц. е изтекла кратката придобивна давност – чл.79,ал.2 ЗС. Възоснова на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос в изложението.
С решение № 18/10.02.2000 г. по гр.дело № 1080/99 г. на ВКС IV г.о. е застъпено становище, че земеделска земя, внесена в ТКЗС и включена в строителните граници на населеното място подлежи на възстановяване в лицето на бившия й собственик или на наследниците му, макар и да е била предмет на правомерна сделка, чрез която е придобита от трето лице, щом като не е застроена със законни строежи. Прието е, че земеделската земя не може да бъде предмет и на оригинерно придобиване, независимо от продължителността на периода на упражняваната фактическа власт от владеещите я на основание сделката. Със същото решение е дадено тълкуване на понятието трето лице по смисъла на ЗСПЗЗ, което не може да запази правото на собственост върху подлежащата на реституция земя, а именно, че това е не само приобретателят по сделката, а и неговите частни правоприемници, които не могат да притежават повече права от своя праводател. Становището състав на ВКС е изразил по предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, като ищците за заявили придобивно основание за право на собственост върху спорния имот, включен в строителните граници на населеното място по наследство и възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, който е владян от ответниците по иска. Последните са противопоставили право на собственост на основание дарение от техния праводател, като последният придобил имота от ТКЗС, чрез покупко-продажба и са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Съдът намира, че хипотезата по която се е произнесъл съставът на ВКС с цитираното решение не е идентична с настоящата, тъй като не е посочен момента на придобиване на спорния имот от ответниците, последващи приобретатели – т.е. дали е преди или след влизане в сила на разпоредбите на чл.5,ал.2 З.. В същото решение не е обсъждано приложението на чл.5,ал.2 З., която е в сила от 22.11.1997 г. Според чл.5,ал.2 З. изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизане на тази разпоредба в сила. Тези разпоредби поставят началото на придобивна давност и дават възможност за придобиване на основание давностно владение собствеността върху имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. В настоящият случай ответникът по иска С. Ц. се легитимира като собственик на спорния имот на основание дарение, извършено с н.акт № 67/13.12.97 г. – т.е. след влизане в сила на чл.5,ал.2 З., както и изтекъл в негова полза петгодишен срок на давностно владение, като добросъвестен владелец. Ответникът е последващ приобретател – прехвърлителите по дарението са придобили собствеността върху имота на основание покупко-продажба от ТКЗС. Следователно въззивният съд се е произнесъл по различна хипотеза и поради това и правните му изводи са различни. Даденото различно разрешение на правния въпрос е обусловено от различните факти, установени по делото, поради което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос, тъй като в обхвата на тази хипотеза попада противоречиво разрешаван правен въпрос със задължителната практика на ВС и ВКС – тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОС на ГК и/ или ТК на ВКС и решение по чл.290 ГПК, каквато практика в случая не е цитирана.
Цитираното от жалбоподателите решение № 122/17.03.2006 г. по гр.дело № 2436/2004 г. на ВКС IV А г.о. не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Със същото решение е изразено становище, че в производство по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако самият той не заявява такива права към същия момент. С решението на състав на ВКС не е дадено разрешение на правния въпрос, поставен от жалбоподателите и поради това същото не следва да се обсъжда. Не следва да се обсъжда и приложеното решение № 65/17.09.2004 г. по гр.дело №82/2004 г. на Б. районен съд, тъй като същото е без отбелязване за влизането му в сила.
Жалбоподателите обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, като цитират влязлото в сила решение на Б. окръжен съд, по предявения ревандикационен иск от ищците за реална част от 455 кв.м. от земеделския имот, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ, който е част от друг имот – УПИ Х-32 в кв.3 по плана на вилна зона „Л.” на[населено място], С. област. Ответници по иска за този имот са други лица – Л. И. Н. и Ц. И. С.. Относно тази част от имота съдът е приел, че ответниците са противопоставили на ищците право на собственост върху имота на основание наследяване от наследодателя и техен чичо П. С. И., който придобил имота на основание покупко-продажба от ТКЗС. Съдът е приел, че ответниците не се легитимират като собственици на заявеното основание. За посочения имот съдът е приел исковата претенция за основателна. Правните изводи на въззивния съд са основани на различни факти, с различни правни последици, които съдът е взел предвид и е направил различни правни изводи. Посочената част от влязлото в сила решение на СОС не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд по поставения от жалбоподателите правен въпрос.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят сумите – на С. Ц. Ц. сумата 500 лв., а на Ц. Б. Ц. 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 435 от 14.10.2010 г. по гр. дело № 484/2010 г. на Окръжен съд[населено място] по касационна жалба вх. № 3098/22.11.2010 г., подадена от П. Х. Б., М. В. Т. и Г. И. В., чрез адв.М. С. К.,[населено място], С. област, бул.”Б.” № 5, ет.2,офис № 4.
Осъжда П. Х. Б., М. В. Т., Г. И. В. с адрес за призоваване[населено място], С. област, бул.”Б. № 5,ет.2, офис № 4, чрез адв. М. К. да заплатят на С. Ц. Ц. от[населено място], [улица] сумата 500 лв., а на Ц. Б. Ц. от[населено място], [улица] сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: