О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София,21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 361 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №154,постановено на 20.05.2011г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№527/2011г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№1239/28.02.2011г.,подадена от П. И. П. и Н. И. Н. срещу решение от 25.01.2011г. по гр.д.№1009/2010г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е обжалвано от П. И. П. и Н. И. Н. с оплаквания,че същото е неправилно и необосновано и с искане да бъде отменено. Поддържат,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид пазарната оценка на имота съгласно оценка на вещо лице,която е над 5000лв.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от П. И. П. и Н. И. Н. касационна жалба срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд,постановено на 25.01.2011г. по гр.д.№1009/2010г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване,тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. с оглед приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, сочещо,че данъчната оценка на имота е 2662.30лв., което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид пазарната цена на имота, определена от вещо лице. Разпоредбата на чл.69 ГПК установява процесуалните правила,въз основа на които се определя цената на иска, като изрично предвижда,че по искове за собственост върху имот размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота и само ако няма такава-пазарната цена на вещното право. В случая,видно от удостоверение №[ЕГН]/23.04.2009г.,издадено от [община] /лист 8 от гр.д.№2433/2009г. на Добричкия районен съд/ процесният недвижим имот има данъчна оценка,с оглед на което следва да се приеме,че пазарната цена на вещното право не може да послужи за определяне цената на иска. Още повече,че при образуване на производството по гр.д.№2433/2009г. самите жалбоподатели са посочили в исковата си молба,че цената на предявения от тях иск е 2662.30лв.Тази цена на иска е посочена от ищците,възприета е от съда и не е оспорена от ответника до приключване на производството пред първоинстанционния съд,с оглед на което следва да се приеме,че и преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на така определената цена на иска,доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това,както е прието и в обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №154/20.05.2011г. на тричленен състав на ВКС,І ГО,постановено по гр.д.№527/2011г.
Председател:
Членове: