1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
гр. София 05.10.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 30 септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 970 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Д. Ц. С., чрез адв. П. А. и допълнение към нея от 17.04.2010 г. срещу решение от 07.12.2009 г. по в. гр. дело № 62/2009 г. на Плевенския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 197/13.10.2008 г. по гр.дело № 2058/2003 г. на Плевенския районен съд в частта му, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото по отношение не недвижимите имоти – полумасивна жилищна сграда/лятна кухня/, находяща се в дворно място, находящо се в[населено място], цялото с площ от 1 000 кв.м. , съставляващо УПИ IX – 1277 в кв.77а по плана на града, на [улица], както и нива от 51.804 дка, находяща се в землището на[населено място] в м.”Ч.”, имот № 102002 по картата на землището на[населено място] и нива от 4.699 дка, находяща се в м.”В.” в землището на[населено място], имот № 361008 по картата на землището на[населено място]. Жалбоподателката поддържа доводи за недопустимост на решението в обжалваната част, като постановено по непредявен иск в частта относно допуснатия до делба имот – полумасивна жилищна сграда/лятна кухня/, съответно за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са фармулирани правните въпроси: 1. допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като неправилно въззивният съд не е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо по отношение на допускането до делба на полумасивна жилищна сграда/лятна кухня/, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.14, решение № 979/20.10.2008 г. по гр.дело № 93/2008 г. на ВКС I. г.о., ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.дело № 1/2001 г. по гр.дело № 1/2001 г. на ОСГК – т.3 и т.4.
2. въззивният съд не е приел допустими и относими доказателствени искания, като с определение от 13.05.2009 г. оставил без уважение, направени доказателствения искания от жалбоподателката, съответно допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.9 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.дело № 1/01 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор ответниците по жалбата М. К. Й. и Н. К. П., чрез адв. В. С. изразяват становище за липса на основания за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът е отменил първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 2058/03 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са определени делбените части на съделителите и вместо отменената част е постановил от допуснатите до делба недвижими имоти да се образуват шест равни дяла, от които два дяла за жалбоподателката Д. Ц. С. от[населено място], два дяла за Ц. Ц. С. от[населено място] и по един дял за М. К. Й. и Н. К. П. и двете от[населено място]. В тази част решението не е обжалвано от касаторката. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решението на Плевенския районен съд в частта му, с която е допуснал до делба и недвижимите имоти -полумасивна жилищна сграда/лятна кухня/, изградена в дворно място с площ от 1000 кв.м., представляващо УПИ IX – 1277 по плана на[населено място], нива с площ от 51.804 дка в м.”Ч.”, съставляващо имот № 102002 по картата на землището на[населено място] и нива с площ от 4.699 дка в м. „В.” , съставляваща имот № 361008 по картата на землището. Съдът е приел, че страните по делото са наследници по закон на Н. К. Н., починал на 26.11.83 г., б.ж. на[населено място]. Ищците М. К. Й. и Н. К. П. са дъщери на починал на 02.01.59 г. син на общия наследодател К. Н. К.. Жалбоподателката-ответник Д. Ц. С. и ответницата Ц. Ц. С. са дъщери на починала на 13.04.98 г. дъщеря на общия наследодател С. Н. С.. Наследник по закон на общия наследодател е и И. Н. К. – дъщеря, починала на 02.08.97 г., която не е оставила преки наследници.
Прието е, че с н.акт № 34/81 г. на нотариус при П. наследодателят Н. Н. е признат за собственик на основание давностно владение на недвижимия имот – дворно място в[населено място], цялото от 1000 кв.м., представляващо парцел IX в кв.77 по плана на града, заедно с построените в същото двуетажна къща и стопански сгради. Имота е идентичен с процесния IX – 1277 в кв.77а по плана на[населено място]. С н.акт № 94/04.03.97 г. на нотариус при П. наследниците на общия наследодател са признати за собственици на основание влязло в сила решение на ПК[населено място] по чл.14, ал.1,т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ и по наследство от Н. К. Н. на пет земеделски имота – 1. нива в м.”Ч.” с площ от 51.797 дка /п.2 от исковата молба/, представляваща имот № 102002 по плана за земеразделяне, нива в м.”С.” с площ от 11 дка, представляваща имот № 184004 по плана за земеразделяне/п.3/, нива в м.”В. път” с площ от 25.801 дка , представляваща имот № 271011 по плана за земеразделяне, /п.4/, нива в м.”В.” с площ от 4.700 дка, представляваща имот № 3611008 по плана за земеразделяне/п.5/ и ливада от 29.001 дка в м.”В., представляваща имот № 366017 по плана за земеразделяне, всички в землището на[населено място].
С нотариално завещание от 07.05.1975 г. общият наследодател Н. К. Н. завещал в полза на дъщеря си И. Н. К. ? ид.част от дворното място и ? ид.част от къщата построена в него, представляващо парцел IX-323 в кв.77 по плана на[населено място].
Прието е, че със саморъчно завещание от 19.06.96 г. И. Н. К. завещала на сестра си С. Н. С. 1/2 ид. част от двуетажна жилищна сграда, намираща се в[населено място], [улица], 300 кв.м. от дворното място, в което е построена сградата, както и 32 дка ниви, намиращи се в землището на[населено място] и 10 дка ливади, намиращи се в м. ”Б. в.” в землището на същия град.
Възоснова на изслушана съдебно-графологична експертиза съдът е приел, че ръкописният текст в саморъчното завещание е изписан от И. К., съответно подписът е положен от нея. С оглед на това е прието, че е установена истинността на завещанието, като частен документ, тъй като същата е била оспорена от ищците. Въззивният съд е приел, че завещателното разпореждане на И. К. е валидно и с него е извършено разпореждане с правата от дворното място и земеделските имоти, наследени от общия наследодател в полза на съделителката С. С. – нейна сестра. При тези съображения съдът е приел, че процесните имоти са съсобствени между страните по делото, като делбените части са 2/6 идеални части за касаторката Д. С., 2/6 ид.части за Ц. Ц. С. и по 1/6 идеална част за М. К. Й. и Н. К. П.. Прието е от съда, че лятната не съставлява самостоятелен обект на собственост, тъй като не е изградена при условията на отстъпено право на строеж или по друг начин, отделящ я от общото право на собственост върху терена. С оглед на това съдът е направил извода, че лятната кухня следва собствеността на имота – дворно място УПИ IX – 1277 в кв.77а по плана на[населено място]. Прието е, че дворното място е съсобствено между страните по делото и изградените върху него постройки също са съсобствени с изключение на вече съборената и несъществуваща двуетажна жилищна сграда.
Като взема предвид доводите на жалбоподателката в изложението съдът преценява, че същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал. 1 от ГПК. Съгласно даденото тълкуване в т.1 от ТР № 1/09 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторката не е посочила правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и съответно да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваната част от въззивното решение. Формулираните въпроси в изложението представляват доводи за неправилност на решението в обжалваната част, които са основания за касационна отмяна по смисъла на чл.281, т. 3 от ГПК. Същите не следва да се преценяват в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основание за допустимост по чл. 280, ал. 1 от ГПК, при поставен правен въпрос и съответно установена някоя от предпоставките, визирани в т.1, 2 или т.3-та на посочения текст. Проверка на правилността на въззивното решение в обжалваната част се извършва само ако е допуснато касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 от ГПК. След като касаторката не е поставила правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда съдът намира, че само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата М. К. Й. и Н. К. П. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 672/07.12.2009 г. по в. гр. дело № 62/09 г. на Плевенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3312/09.04.2010 г., подадена от Д. Ц. С. от[населено място], ж.к. ”К. с.”, бл.204А, ап.34, чрез адв.П. А. и допълнение към същата от 17.04.2010 г.
Осъжда Д. Ц. С. от[населено място], ж.к. ”К. с.”, бл.204А, ап.34 да заплати на М. К. Й. от[населено място], [улица], вх.А, ап.9 и на Н. К. П. от[населено място], ул.”П.Р.С.” № 8, бл.”О. 1” № 4 направените разноски за настоящото производство в размер на 100 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: