О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 970
гр. София 28.10.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 960 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Р. Г. Р. и Ж. Л. Р., чрез адв. Д. Т. против решение № 537/26.04.2011 г. по в. гр. дело № 2299/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 25.08.2010 г. по гр.дело № 4746/2005 г. на Варненския районен съд и жалбоподателите са осъдени да предадат на ищците [фирма] [населено място] и В. К. Н. владението върху недвижим имот, придобит по силата на договори за покупко-продажба по нот. акт № */93 г., № */95 г., № */93 г. и № */2000 г. представляващ целия тавански етаж от масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 135 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], изградена в УПИ № *, кв.* по плана на [населено място], трети подрайон.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. следва ли в хипотеза на продажба на държавен жилищен имот по реда на отменената Наредба за държавните имоти обитаемият тавански етаж, който не е обособен като самостоятелен обект посредством архитектурен проект по реда на чл.62 З./отм./ да се счита като обща част на сградата, респ. като принадлежност към самостоятелните обекти в нея, която ги следва при прехвърляне на собствеността, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. допустимо ли е при продажбата на жилищни имоти по реда на НДИ да бъдат изключвани от предмета таванските помещения, респ, следва ли в такъв случай таванският етаж да се третира като принадлежност на продаваното жилище, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 34/15.08.83 г. по гр.дело № 11/83 г. ОСГК на ВС – т. 2, 3. може ли тавански етаж да бъде обект на правна сделка, респ. да бъде придобит по давност, макар и да не отговаря на строителните правила и норми, ако преди 17.05.1963 г. е обособен като жилище, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 637/14.07.2000 г. по гр.дело № 152/2000 г. на ВКС I г.о., решение № 449/27.06.2002 г. по гр.дело № 703/2001 г. на ВКС IV г.о., 4. отнася ли се процесуалната преклузия по чл.7 ЗВСОНИ по отношение на правоизключващи възражения, основани за обстоятелства, непосочени в хипотезата на тази норма или общо казано допустимо ли е разширително тълкуване на чл.7 ЗВСОНИ – решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/17.05.95 г. на ОСГК на ВКС, 5. допустимо ли е оспорването на валидността на проведената публична продан извън основанията, посочени в чл.384, ал.2 ГПК/отм./, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 92/18.08.2010 г. по т.дело № 645/2009 г. на ВКС II т.о.
Ответниците по жалбата [фирма], чрез адв.П.С. и Е.. Ц. и В. К. Н., чрез адв.П.С. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на основание сключени договори за покупко-продажби ответниците по жалбата [фирма] и В. К. Н., последният е и управител на дружеството придобили право на собственост върху първи и втори жилищен етажи в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица].
С нот. акт № */1993 г. [фирма] придобило собствеността от Н. М. Н. на апартамент на първия етаж от процесната сграда със застроена площ от 40.64 кв.м., ведно с 1/4 ид.част от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място. Легитимацията на паводателката Н. Н., като собственик на описания имот произтича от договор за покупко-продажба № */23.11.88 г., сключен с държавата по реда на НДИ.
Другата част от първия жилищен етаж е придобита от [фирма] и В. К. Н. с договори за покупко-продажба, извършени с нот.акт № */93 г. и № */95 г. Прието е, че праводателите по посочените договори Д. Т. С. и Р. Т. С. са наследници на Т. С. Х. и С. С. Х. – последните закупили продадената част от първия етаж като самостоятелен апартамент по реда на НДИ с договор № */28.12.87 г.
Прието е, че вторият етаж от процесната жилищна сграда, представляващ апартамент състоящ се от четири стаи, ведно с прилежащи две избени помещения и 50% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място е придобит от [фирма] възоснова на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № */2000 г. с праводател [фирма]. Последният придобил имота от С. С. Й. и Н. С. Й. с нот. акт № */93 г., които придобили собствеността на основание договор за покупко-продажба № */87 г. , сключен по реда на НДИ.
По възраженията на жалбоподателите-ответници, че сключените договори по реда на НДИ с праводатели Т. С., Н. Н. и С. и Н. Й. са недействителни на следните основания – заповедите и сключените възоснова на тях договори са подписани от некомпетентно лице по аргумент на чл.120 НДИ, продажбите са извършени в нарушение на забраната за продажба на държавни жилищни имоти в сгради до три етажа върху терени предназначени за средно и многоетажно жилищно строителство, че продадения на Н. Н. имот не отговаря на изискванията на Наредба № 5 за самостоятелен обект съдът е преценил, че са такива по чл.7 ЗВСОНИ и не могат да се релевират в това производство.
Прието е от съда, че цялата двуетажна жилищна сграда е отчуждена от С. Й. Б. по реда на ЗОЕГПНС, като е съставен А. № 995/27.02.51 г. без описание на сутеренния/избен/ етаж и тавански етаж. Ввъззивният съд е направил извода, че отчуждителния ефект е настъпил и за тях, поради несамостоятелния им характер.
Възоснова на СТЕ е установено, че по всички действали кадастрални планове сградата е заснета като двуетажна и не са налице данни след отчуждаването таванският етаж да е преустройван в самостоятелен жилищен обект възоснова на надлежно издадени строителни книжа, отговарящ на строителните правила и норми.
Със заповед № 471/11.11.92 г. е постановено деактуване само на таванския етаж, описан като състоящ се от коридор, две стаи, кухня и килер на осн.чл.88, ал.4 НДИ.
Прието е, че таванският етаж е бил предмет на принудително изпълнение и публична продан, а след това е закупен от жалбоподателите с нот.акт № */2002 г.
Въззивният съд е приел, че възраженията на жалбоподателите-ответници относно действителността на сключените от държавата с праводателите на ищците договори за покупко-продажба относно имоти в отчуждената сграда са основания на иска по чл.7 ЗВСОНИ – сключени договори в нарушение на нормативни актове. Прието е, че предявяването на иска по чл.7 ЗВСОНИ е свързано със срок и кръг на лицата, легитимирани да го предявят. След изтичане на срока, който е преклузивен съдът е приел, че позоваването на нищожност в хипотезите на чл.7 ЗВСОНИ не може да се прави чрез предявяване на иск или чрез възражение. Според въззвния съд след като законодателят е предвидил възможност за бившите собственици, съответно за техните наследници да оспорват сключените с държавата сделки в определен срок, то е недопустимо да се признаят такива права на техните частни правоприемници, каквито са ответниците по иска. При тези съображения съдът е приел, че не следва да се обсъждат тези възражения на ответниците по иска.
Прието е, че ищците са собственици на обекти, находящи се на първи и втори жилищни етажи в процесната жилищна сграда с прилежащите им избени помещения и общите части на сградата.
По отношение на таванския етаж съдът е приел, че жалбоподателят Р. го е закупил с нот. акт № */2002 г. през време на брака му с Ж. Р..
Като е взел предвид заключението на тричленната СТЕ съдът е приел, че съобразно всички действали за процесния имот кадастрални планове сградата е заснета като двуетажна, а към момента на изготвяне на експертизата в подпокривното пространство са обособени с паянтови зидове три помещения с тоалетен възел, че до същото се стига по дървено двураменно стълбище, в края на което има метална входна врата с размери 0.61 м. на 1/64 м. и на таванския етаж няма ток, вода, като водопроводната инсталация е демонтирана. Частично демонтирана е и ел.инсталацията.
Прието е от съда, съобразно заключението на тричленната СТЕ, че обособените в подпокривното пространство помещения не отговарят на изискванията за жилище, съответно ателие, нито на Строителните правила и норми за изграждане на населените места от 1959 г., съответно не отговарят на действалите впоследствие З./отм./, Наредба № 5/95 г. нито на действащите към датата на сключване на покупко-продажбата от 2002 г. ЗУТ и Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията, съответно на действащата към момента Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Обособените помещения в таванския етаж отговарят на изискванията за складово помещение. Според съда същото не може да има самостоятелен характер, а може да бъде или общо на етажните собственици или прилежащ обект към самостоятелен обект в етажната собственост. Поради това, че ответниците по иска не са собственици на друг реално обособен обект в сградата, то е прието, че таванският етаж е обща по предназначение част на етажните собственици. Като такава не е могла да е самостоятелен предмет на реституция по ЗВСОНИ, съответно не е годен обект на транслативни сделки в полза на лице, което не е етажен собственик. Съдът е направил извода, че поради това таванският етаж не може да бъде придобиван и по давност от жалбоподателите.
Възоснова на тези съображения съдът е направил извода, че жалбоподателите не се легитимират като собственици на таванския етаж по силата на договор за покупко-продажба, извършен с нот. акт № */2002 г., нито на основание придобивна давност.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения ревандикационен иск. Относно искането за отмяна на нот. акт № */2002 г. съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като на отмяна по чл.431,ал.2 ГПК/отм./ подлежат само констативните нотариални актове, а не тези, обективиращи транслативни сделки.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос – следва ли в хипотезата на продажба на държавен жилищен имот по реда на отменената Наредба за държавните имоти обитаемият тавански етаж, който не е обособен като самостоятелен обект посредством архитектурен проект по реда на чл.62 З./отм./ да се счита като обща част на сградата, респ.като принадлежност към самостоятелните обекти в нея, която ги следва при прехвърляне на собствеността. С въззивното решение не е установен факта процесният тавански етаж да е обитаем в периода от време на действие на отменената Наредба за държавните имоти. С оглед на това въззивният съд не е разрешавал поставения правен въпрос. Последният е неотносим към спорния предмет и поради това не се установява предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос. С ТР № 34/15.08.83 г. по гр.дело № 11/83 г. на ОСГК на ВС т.1 е прието, че подпокривното пространство/таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива е обща част от сградата. Според т.2-ра подпокривното пространство – обща част от сградата, който има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване на преустройството. Дадено е и тълкуване, че когато подпокривното пространство или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз към него то представлява обща част по естеството си и предназначението му не може да се променя. Според т.4-та подпокривното пространство, който е обща част от сградата не може да бъде обект на прехвърленителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с даденото тълкуване. Прието е, че помещенията в подпокривното пространство отговарят на изискванията за складово помещение, което не може да има самостоятелен характер, а може да бъде или общо на етажните собственици или прилежащ обект към самостоятелен обект в етажната собственост. Съдът в случая е направил извода, че жалбоподателите не са собственици на друг реално обособен обект в сградата и поради това таванския етаж е обща по предназначение част на етажните собственици. Прието е че като такава не е могла да бъде самостоятелен предмет на реституция по ЗВСОНИ, нито да бъде годен обект на транслативна сделка в полза на лице, което не е етажен собственик, съответно не може да бъде придобиван и по давност от жалбоподателите. Правните изводи на съда изцяло са съобразени с цитираната практика на ВС в ТР № 34/83 г. на ОСГК, с оглед на което не се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на В..
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т. 2 ГПК по третия правен въпрос, а именно може ли тавански етаж да бъде обект на правна сделка, респ.придобит по давност, макар и да не отговаря на строителните правила и норми, ако преди 17.05.63 г. е обособен като жилище.
С решение № 637/14.07.2000 г. по гр.дело № 152/2000 г. на I г.о. на ВКС е прието, че обособените преди 17 май 1963 г. жилища могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и делба, макар и да не отговарят на строителните правила и норми. Решението е постановено по делбено дело във фазата по допускане на делбата. Прието е, че обособяването на таванския етаж от масивна жилищна сграда като самостоятелно жилище е станало през 1958-1959 г. и същият се е ползвал като самостоятелно жилище преди 17.05.63 г. С решението е застъпено становището, че заварените към 17.05.1963 г. жилищни сгради, отредени в реална собственост етажи или части от етажи могат да не отговарят на нормите по пар.38 и 39 от строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи са представлявали обособени от по-рано отделни жилища – т.е. създадена е законова възможност заварените сгради да останат да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство. Прието е, че самостоятелното ползване на такива заварени сгради, макар и частично неотговарящи на новите правила и норми е било позволено от закона. Според съдебният състав щом законодателят е позволил съществуването на такива жилища, то следва да се приеме, че самостоятелното им ползване е допустимо. Такива тавански помещения, построени като жилищни или придобити чрез правни сделки или делба, които не са самостоятелни обекти по смисъла на строителните правила и норми, действащи към 1963 г. могат да се прехвърлят като заварени случаи.
С решение № 449/27.06.2002 г. на ВКС по гр.дело № 703/2001 г. на IV г.о. е прието, че обособените преди 17.05.1963 г. жилища могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, макар да не отговарят на последвалите строителни правила и норми.
Правният въпрос съдът не е разрешил в отклонение от посочената практика. Както се посочи по делото не е установено подпокривното пространство, макар и неотговарящо на строителните правила и норми да е обособено като жилище преди 17.05.1963 г. С въззивното решение съдът е изградил решаващите си изводи възоснова на хипотеза, различна от тази по цитираните решения на състави на ВКС. Следователно не е дадено различно разрешение на поставения правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия правен въпрос, поставен от жалбоподателите.
С ТР № 1/17.05.95 г. на ОСГК на ВС – т. 4 е прието, че искът по чл.7 ЗВСОНИ е установителен иск, чрез който в едногодишен преклузивен срок от влизане на закона в сила, лицата по чл.3,ал.1 и 2 ЗВСОНИ могат да поискат да се прогласи нищожността на сделките, възоснова на които трети лица са придобили имоти по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ. Със същото решение е дадено тълкуване за предмета на иска, а именно прогласяване нищожност на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. Основанията нищожност са четири – 1. нарушение на нормативни актове, 2. използване на служебно положение, 3. използване на партийно положение и 4. злоупотреба с власт. Със същото решение е прието, че релевирането на нищожността е ограничено със срок, след изтичането на който позоваване на нищожност не може да се прави нито чрез предявяване на иска, нито чрез възражение. Въззивният съд изцяло се е съобразил с цитираната практика на ВС при разрешаване на поставения правен въпрос, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК по петия правен въпрос – допустимо ли е оспорването на валидността на проведената публична продан извън основанията, посочени в чл.384, ал.2 ГПК/отм./.
С решение № 92/18.08.2010 г. по т.дело № 645/2009 г. на ВКС II г.о. е прието, че извън основанията, предвидени в чл.384,ал.3 ГПК/отм./ проведена публична продан не може да бъде атакувана по исков ред, че разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително. В настоящият случай въззивният съд се е произнесъл по хипотеза, която е съвсем различна от тази в цитираното решение на ВКС. Поради това и правните изводи са различни.
Като взема предвид изложеното съдът приема, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 537/26.04.2011 г. по в. гр. дело № 2299/2010 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 19642/16.06.2011 г., подадена от Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. и двамата с адрес [населено място], [улица], вх.4,ап.7, чрез адв.Д.Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: