О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
гр. София 08.11.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1163 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата Б. И. Д., чрез адв. Е. У. срещу решение № 695/05.05.2010 г. по гр. дело № 433/10 на Пловдивския окръжен съда, с което е потвърдено решение по гр. дело № 528/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от Б. И. Д. с пр.осн.чл.108 от ЗС за осъждане на В. Ц. К. и В. К. К. да й предадат владението, като собственик при режим на СИО със съпруга й Д. Х. Д. на осн. покупко-продажба по реда на гл. II от ЗСГ през 1976 г., евентуално по давностно владение върху недвижимия имот – дворно място, находящо се в[населено място], общ.М., обл. П. съставляващо УПИ XII -580 от кв.55 по плана на селото с площ от 988 кв.м., ведно с изградена в него паянтова сграда, като неоснователни.
Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката се позовава на приложението на разпоредбите на чл.15 ГПК/отм./, чл.172 ГПК/отм./, чл.188 ГПК/отм./, чл. 108 ЗС, чл.81 ЗС, които според нея се явяват материално правни и процесуално правни въпроси решени в противоречие с практиката на ВС, ВКС по приложението на посочените текстове. Цитирани са т. 12 от Постановление № 2/29.09.77 г. по гр.дело № 1/77 г. на Пленума на ВС, ППВС № 1/10.1.85 г., т.17 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1311/13.10.2003 г. по гр.дело № 1033/2002 г. на ВКС IV г.о., решение № 10/03.01.67 г. по гр. дело № 124/66 г. на ОСГК, решение № 66/25.07.83 г. на ОСГК и решения на състави на ВКС и ВС. Жалбоподателката твърди, че разрешаването на посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по жалбата не са изразили становище по същата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.108 от ЗС е неоснователен. Прието е, че касаторката не е доказала твърдяното придобивно основание покупко-продажба по реда на глава II ЗСГ/отм./. Според съда съобразно разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗСГ /отм./ и чл. 18 от ЗЗД за действителност на сделките за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти е необходима нотариална форма, доказателства за спазване на която по делото не са били представени. С оглед на това съдът е приел, че жалбоподателката не е придобила правото на собственост на това основание.
Относно въведеното основание в условията на евентуалност придобито право на собственост възоснова на изтекла придобивна давност съдът е приел, че жалбоподателката е владяла процесния имот до 2003 г., към който момент ответниците по иска В. и В. К. завладяли имота и го оградили. Съдът е съобразил твърденията в исковата молба в тази насока, както и твърдението на жалобподателката че ответниците владеят имота и към предявяване на иска, и е направил извода, че придобивната давност в полза на жалбоподателката е прекъсната за повече от 6 месеца, поради което ефекта й е заличен. При тези съображения съдът е приел, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.108 от ЗС и жалбоподателката не се легитимира като собственик на процесния имот.
Съдът намира, че не се установява наличие на основания за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та от ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В изложението жалбоподателката се позовава на разпоредбите на чл. на чл.15 ГПК/отм./, чл.172 ГПК/отм./, чл.188 ГПК/отм./, чл. 108 ЗС, чл.81 ЗС, като не е формулирала конкретен правен въпрос по приложение на съответните текстове от ГПК/отм./ и ЗС, обусловил правните изводи на въззивния съд. Задължение на жалбоподателката е да посочи правния въпрос, разрешен от въззивния съд, включен в предмета на делото и обусловил правните му изводи. При липса на поставен правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та от ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 695 от 05.05.2010 г., постановено гр. дело № 433/10 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 14776/29.06.2010 г., подадена от Б. И. Д., от[населено място], [улица] чрез адв.Е. У..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: