Изх. №92-00-368
Дата 03.04.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2.
Относно: вноски за държавното обществено осигуряване за собствениците и съдружниците в търговски дружества
Във връзка с Ваше писмо относно вноските за държавното обществено осигуряване за собствениците и съдружниците в търговски дружества, заведено в ЦУ на НАП с вх. № ……………../20.03.2013 г., Ви уведомявам следното:
Един от основните принципи въз основа на които се осъществява държавното обществено осигуряване (ДОО) е задължителност и всеобщност на осигуряването (основание чл. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване). ДОО е въведено като задължително по закон и обхваща почти всички трудещи се лица, за да гарантира закрила срещу основните значими за обществото, международно признати социални рискове. Задължителният характер на ДОО е предпоставка за реализиране на основно конституционно право, а именно правото на обществено осигуряване, определено с чл. 51, ал. 1, от Конституцията на Република България.
Друг основен принцип, въз основа който се провежда ДОО е равнопоставеност на осигурените лица (основание чл. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване). Същността на този принцип е разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) да се прилагат еднакво спрямо лицата, които извършват една и съща по своя характер трудова дейност.
ДОО гарантира защита на трудещите се лица и поради това основополагащо за възникване на осигуряването е извършването на трудова дейност. Осигуряването за ДОО възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО и продължава до нейното прекратяване (основание чл. 10, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности. Въпросните основания са съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица). Разпоредбата не изключва от задължително осигуряване на това основание собствениците и съдружниците, които осъществяват трудова дейност в търговските дружества и в качеството им на самоосигуряващи се. Прилага се спрямо всички лица, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговските дружества.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Разпоредбата не изключва от задължително осигуряване на това основание собствениците и съдружниците, които упражняват трудова дейност и по управление и контрол на търговските дружества. Прилага се спрямо всички собственици и съдружници, които осъществяват трудова в качеството им на самоосигуряващи се лица в търговските дружества.
С § 6 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г.) е променена т. 7 на чл. 4, ал. 1 от КСО. В сила от 1 януари 2013 г. общото понятие „изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите” е заменено с изчерпателно изброяване на лицата, които подлежат на задължително осигуряване по тази точка от кодекса, а именно: „управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества”. Важно е да се отбележи, че изменението е насочено към прецизиране на разпоредбата, като по същество не се променят лицата, които подлежат на задължително осигуряване на това основание.
В съответствие с основните принципи за задължителност и всеобщност на осигуряването и равнопоставеност на осигурените лица, в чл. 6, ал. 10 от КСО е определено, че лицата, които извършват дейности на различни основания подлежат на ДОО за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях в поредността, определена с кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година.
От 01.01.2010 г. с измененията и допълненията в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО в случай, че възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за ДОО се дължат върху не по–малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
Трябва да се подчертае, че законодателните промени в чл. 6, ал. 2 от КСО, които се прилагат от 01.01.2010 г. и тези в чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса, в сила от 01.01.2013 г. не въвеждат ново задължение за осигуряване на повече от едно основание, тъй като това задължение така или иначе произтича от кодекса в случай, че лицата упражняват трудова дейност на повече основания и е въведено още с неговото влизане в сила от 01.01.2000 г.
Като „неначислени възнаграждения” на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества могат да се третират единствено дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството в противоречие с някои от основните принципи, залегнали в Закона за счетоводството. Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. Следователно, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не намира приложение по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения в случай, че възнагражденията не са договорени или определени по съответния ред.
Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на ДОО съобразно извършваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Както вече беше отбелязано, за лицата по тази точка вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения съобразно вида на търговското дружество. Ако извън дейността по управление и контрол тези лица полагат личен труд в дружествата в качеството на самоосигуряващи се лица, тогава подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от извършваната от трудова дейност (управление и контрол или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол), въпросните лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
Важно да се подчертае, че ДОО на собствениците и съдружниците в търговските дружества е задължително и се извършва съобразно осъществяваната трудова дейност в дружествата, а не по желание или на избрано от лицата основание. Осигуряването по желание или на избрано от собствениците и съдружниците в търговските дружества основание би поставило под съмнение задължителния характер на ДОО и би довело до неравнопоставеност на осигурени лица, които извършват една и съща по своя характер трудова дейност.
С оглед на всичко изложено до тук, Ви уведомявам следното във връзка с поставените от Вас въпроси:
По въпрос 1:
Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на ДОО съобразно извършваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения съобразно вида на търговското дружество.
Ако извън дейността по управление и контрол тези лица полагат личен труд в дружествата в качеството на самоосигуряващи се лица, тогава подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Това означава, че в зависимост от извършваната от трудова дейност (управление и контрол или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол), въпросните лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
По въпрос 2:
Дейността по управление и контрол на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности. Въпросните основания са съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса.
По въпрос 3:
Съдружник/собственик в няколко ООД/ЕООД подлежи на ДОО съобразно извършваната трудова дейност в дружествата.
Когато упражнява дейност по управление и контрол на дружествата е задължително осигурен по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Вноски върху неначислени възнаграждения за тези лица са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения съобразно вида на търговското дружество.
Ако извън дейността по управление и контрол това лице полага личен труд в дружествата в качеството на самоосигуряващо се, тогава подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания (например в качеството на съдружник в няколко ООД), внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (основание чл. 2, ал. 3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица). Според реално получените доходи от трудова дейност (облагаем доход), самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на осигурителния си доход и годишен осигурителен доход за периодите на упражняване на трудова дейност в това им качество в рамките на календарната година (основание чл. 6, ал. 8 от КСО).
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, в конкретния случай по следния ред:
– доход от дейност по трудово правоотношение;
–
доход от дейност по управление и контрол;
–
осигурителен доход като самоосигуряващо се лице.
По въпрос 4:
Извършването на трудова дейност е основополагащо за възникване на осигуряването за ДОО (основание чл. 10, ал. 1 от КСО). Упражняването на трудова дейност в дружеството на съответното основание се установява и доказва от органите по приходите на НАП в хода на съответното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По въпрос 5:
Ликвидаторитеса задължително осигурени за всички рискове по КСО (общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица). Основанието за това е определено в чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса. Въпросът относно източниците на средства за превеждане на задължителните вноски не е от компетентността на НАП.
По въпрос 6:
Легална дефиниция на „регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” за целите на ДОО е въведена с § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО. „Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Качеството „регистрирани земеделски производители” притежават единствено физически лица. Това означава, че юридическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция не са „регистрирани земеделски производители” по смисъла на КСО и съответно собствениците и съдружниците в тези юридически лица не подлежат на ДОО в качеството на „регистрирани земеделски производители”.
Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на ДОО съобразно извършваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения съобразно вида на търговското дружество.
Ако извън дейността по управление и контрол тези лица полагат личен труд в дружествата в качеството на самоосигуряващи се лица, тогава подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Това означава, че в зависимост от извършваната от трудова дейност (управление и контрол или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол), въпросните лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
По въпрос 7:
Извършването на трудова дейност е основополагащо за възникване на осигуряването за ДОО. Осигуряването за ДОО възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО и продължава до“