О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 27.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4572 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. П. К., чрез пълномощника й адвокат Г, против решение № 69 от 19.03.2008 г., постановено по гр.д. № 766 по описа за 2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 64, от 27.04.2007 г. по гр.д. № 107/2006 г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне на предявените от М. П. К. против А. Щ. А., Е. Щ. Д. , Ж. Щ. Ф. и М. И. С. ревандикационен иск, иск по чл.73 от ЗС и искане по чл.431, ал.2 от ГПК /отм. относно 1/8 ид.ч. от описаните два недвижими имота.
Ответникът по касационната жалба А. Щ. А. оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване, а Е. Щ. Д. , Ж. Щ. Ф. и М. И. С. не изразяват становище.
Имотите са били съсобственост между Я, починал на 30.10.1948 г. /като правоприемник на който претендира права ищцата М/ и брат му Щ. А. Щ. , чиито правоприемници са ответниците, отчуждени са по ЗОЕГПНС и собствеността е възстановена по ЗВСОНИ. Съдът е приел, че единствен наследник на Я. Щ. е брат му Щ. Щ. въз основа на завещание, съставено на 3.02.1943 г. и произвело действие преди одържавяването. За неоснователни са счетени възраженията на ищцата за неавтентичност на завещанието и за неспазване на законоустановената форма за неговото съставяне. Завещанието е било представено в препис, изготвен от Балчишкия околийски съд и е установено, че оригиналът му не се съхранява, поради което са обсъдени останалите данни по делото – книга за вписванията на постъпилите в съда саморъчни и тайни завещания в периода 1942-1961 г. и е прието, че се касае до тайно завещание, подписано от Я. Щ. и лично предадено от него за пазене при спазване на законните изисквания.
Касаторката счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като Добричкият окръжен съд се е произнесъл по съществен материално правен и процесуално правен въпрос – относно тълкуванията на изискванията за форма на тайно завещание съгласно чл.66-68 от ЗН /отм./ и по-специално дали всички реквизити на формата, поставени като изискване в закона с оглед действителността на завещанието, следва да се съхраняват в службата по вписванията, както и дали при изготвяне на препис от завещанието следва да са се изготви препис с всички негови реквизити, съответно дали при унищожение на дадена част от завещанието /в случая плика и надписите от страна на нотариуса при приемането, подписани от завещателя и свидетелите/ може да се приеме, че завещанието продължава да съществува; а също относно доказателствената сила на документ и разпределение на доказателствената тежест и по-специално при твърдение за неавтентичност на документ, може ли въз основа единствено на официален препис от документа, който не съдържа удостоверяване на подписа на завещателя и дори не съдържа подписи /преписът не представлява фотокопие/ да се приеме, че завещанието е автентичен документ.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е принципен и да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода както на конкретното дело, така и на други правни спорове. В случая посоченото основание не е налице. Нормите на чл.66-68 от ЗН /отм./ детайлно регламентират процедурата и изискванията за форма и депозиране за пазене на тайно завещание и намират приложение при възражение за недействителност поради неспазване на формата, в какъвто смисъл е принципното разрешение в решение № 111 от 18.11.1985 г., ОСГК /действителността на сделките се преценява с оглед предписаните изисквания за форма към момента на сключването им/. Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос обаче е свързан не с тяхното тълкуване, а с последиците, ако някои от реквизитите не се съхраняват. Това обстоятелство обаче е неотносимо при преценка действителността на правната сделка /в случая – завещание/, тъй като релевантно е спазването на законоустановените в отменения ЗН изисквания за форма към момента на съставяне и представяне за пазене на завещанието на Я. Щ. Последвалото унищожение или изгубване на документи, свързани със спазването на тези изисквания не рефлектира върху правата, които вече са придобити въз основа на завещателното разпореждане, нито върху действителността на самото завещателно разпореждане.
Не съставлява съществен процесуално правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и въпросът може ли при оспорване автентичността на изгубен документ, чието съдържание е установено с официално заверен препис, който не съдържа подпис на автора на документа, да се приеме, че документа е истински. От една страна така формулирания въпрос по същество съставлява довод за допуснато процесуално нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, довело до необоснован извод за автентичност на оспореното завещание, който обаче е касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, въз основа на което се преценява законосъобразността на въззивното решение, но е неотносим при постановяване на определението по чл.288 от ГПК. От друга страна посочения въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда в атакуваното решение, основани на преценка не само на представения препис, но и на други събрани по делото писмени доказателства.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като в нито едно от съдебните решения /№ 750 от 15.06.1992 г. по гр.д. № 377/92 г. на ВС, ІV. г.о.; № 1* от 21.10.1991 г. по гр.д. № 853 на ВС, І г.о., № 109 от 14.02.1992 г. по гр.д. № 1242/91 г. на ВС, І г.о., № 3* от 19.09.1980 г. по гр.д. № 1646/80 г. на ВС, І г.о., № 202 от 24.07.2001 г. по гр.д. № 583/2000 г. на ВКС, І г.о., № 316 от 28.06.1988 г. на ВС, І г.о. и № 493 от 9.07.2003 г. по гр.д. № 106/2002 г. на ВКС, І г.о./, на които се позовава касаторката, не дава тълкувателно разрешение, относимо към настоящия спор, а именно относно приложението на нормите на чл.66 – 68 от ЗН /отм./ и възможността да се установи тяхното спазване, ако завещанието и придружаващите го документи не се съхраняват не по вина на страната, а следователно не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
В обобщение не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 19.03.2008 г., постановено по гр.д. № 766 по описа за 2007 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: