О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
София, 10.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 931 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. Н., ч. пълномощниците му адвокат Х адвокат К. Т. против решение № І* от 26.03.2008 г., постановено по гр.д. № 380 по описа за 2006 г. на Окръжен съд Б. в частта, с която е отменено решение № 2* от 5.01.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Районен съд Б. и е постановено друго за допускане на съдебна делба на полумасивна жилищна сграда, построена в дворно място от 153.50/307 кв.м., представляващо УПИ *Х-24,25 в кв.144 по плана на гр. Б., застроена на 94.5 кв.м. между В. Н. Н., М. Г. Д., С. С. С., „Б” Е. , гр. Б. и Българската държава и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на дворно място от 153.50/307 кв.м., представляващо УПИ *Х-24,25 в кв.144 по плана на гр. Б..
Д. , представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройството оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 от ГПК, а Г. Н. Н., М. Г. Д., С. С. С. и „Б” Е. , гр. Б. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да постанови решението си, съдът е приел, че дворното място е част от УПИ, застроен със сгради на различни собственици и съставлява обща част, която съгласно чл.38, ал.3 от ЗС не подлежи на делба. За процесната сграда са изложени съображения, че е придобита от наследодателите на ищеца В. Н. и на ответниците Т въз основа на учредено право на строеж и е представлявала полумасивна жилищна сграда от 30 кв.м., като впоследствия са извършени пристроявания и понастоящем сградата е с площ 95.5 кв.м. Пристроеното е извън обема на суперфицията, поради което държавата по приращение е придобила идеални части от сградата. Обсъдено е твърдението на ищеца за придобиване по давност на сградата и същото е прието за неоснователно.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че изводите на съда, че не е придобил сградата по давност, тъй като не е демонстрирал намерението си да свои или да отблъсква владението на държавата, както и че не следва да се допуска делба на дворното място, макар същото да има собствен планоснимачен номер и да е застроено с годна за ползване жилищна сграда, противоречат на практиката на ВКС по цитираните от него решения.
Твърдението, че ищецът В е придобил процесната сграда по давностно владение и искането да бъде признат за неин собственик е направено за пръв път в постъпилите на 11.02.2008 г. писмени бележки пред въззивния съд, съдържащи съображенията му по съществото на спора, а следователно същите са извън предмета на правния спор при какви права и между кои лица е налице съсобственост, така както е индивидуализиран от твърденията в исковата молба и възраженията на ответниците, съответно съдът не е дължал произнасяне по довода за придобивна давност, поради което изводите му по този въпрос не могат да обосноват допустимост на касациосното обжалване.
По отношение на дворното място, касаторът се позовава на практика на ВКС по приложението на чл.40, ал.2 от ЗПИНМ /редакция от 1959 г./ според която владение, имащо за предмет „реална част” от урегулиран парцел, може да доведе до придобиване по давност, ако е възможно регулационното разделяне на парцела. Посоченото разрешение е неотносимо към настоящия спор, при който изводите на съда са свързани с характера на дворното място като обща част на съществуващите в него сгради, собственост на различни лица.
В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 26.03.2008 г., постановено по гр.д. № 380 по описа за 2006 г. на Окръжен съд Б. в атакуваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: