О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София, 19.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 780 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. М. против решение от 27.04.2009 г., постановено по гр.д. № 50 по описа за 2009 г. на Окръжен съд С. , с което е потвърдено решение № 1* от 19.12.2008 г. по гр.д. № 1960/2008 г. на Районен съд С. в атакуваната му част за допускане на делба между Т при равни права в съсобствеността върху поземлен имот № І* в кв.9 по плана на гр. Ш., община Т., с площ от 645 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 40 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ от 36 кв.м.
Ответникът по касационната жалба Т. М. Х. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от Т. М. Х. против С. М. И. иск за делба на земеделски имоти и урегулиран поземлен имот, останали в наследството на М. И. М. , поч.14.01.1980 г. Ответникът не е подал отговор по чл.131 от ГПК, но един ден преди първото съдебно заседание е възразил, че процесния УПИ е собственост на трето лице, на което е завещан от наследодателя и е представил публично нотариално завещание. Въззивният съд е изложил съображения, че страните не спорят по отношение собствеността на наследодателя и понастоящем се легимират като негови единствени наследници по закон – дъщеря и син. Счетено е, че представеното завещание не следва да се взима предвид, тъй като възражението, че урегулирания имот е собственост по завещание на трето лице, е преклудирано съгласно чл.133 от ГПК, доколкото не се касае до нововъзникнали факти и обстоятелства, нито пък са налице особени непредвидени обстоятелства, поради които е пропуснал да го посочи, тъй като от самото завещание е видно, че С. М. И. е присъствал на съставянето му и го е подписал, а съответно очевидно невярно е твърдението му, че не е знаел за него.
Касаторът счита, че изводите на въззивният съд за допускане на делбата между страните по делото, като наследници на М. И. М. , противоречат на указанията в ППВС № 7/73 г., т.7. Посоченото постановление дава тълкуване на чл.75, ал.2 от ЗН с оглед неучастие на съсобственик или пък при участие на лице, което няма права в съсобствеността, като приема, че делбата, извършена без участие на някои от съделителите, е изцяло нищожна, а съответно договорът за доброволна делба, когато като страна в него не участва някой от съсобствениците на вещта, както и съдебната делба, извършена без участието на някой съсобственик, са нищожни, но решението по нищожната делба не е пречка за извършването на делба между действителните съсобственици, тъй като не са налице условията на чл. 224 ГПК /отм./, а когато при участие на всички съсобственици в делбата вземе участие и несъсобственик на вещта, решението по допускане на делбата, а също и последващите решения по чл. 286, чл. 288 и чл. 289 ГПК /отм./ са постановени в нарушение на закона. Тълкуването е неотносимо в настоящия случай, в който възражението е, че имота изцяло принадлежи на трето лице, а не на наследниците.
Касаторът е навел твърдения и за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, които по същество са свързани с приложението на чл.133 от ГПК, като поддържа, че с оглед изминалия продължителен период от време от датата на изготвяне на нотариалното завещание и напредналата си възраст, имал само смътен спомен за наличието на завещание в полза на сина му, но не от кога точно и от кого е направено, поради което се снабдил с копието едва в хода на процеса. Така поставения въпрос от една страна е неотносим към данните по делото, доколкото страната е поддържала в хода на процеса, че е узнала за завещанието два дни преди депозирането на писмената молба от 23.09.2008 г., а от друга страна евентуалните трудности при снабдяването с писмения документ с оглед липсата на точни спомени, не препятстват подаването на отговор по чл.131 от ГПК, в какъвто смисъл посочената разпоредба, както и разпоредбата на чл.147 от ГПК, регламентираща условията за въвеждане на процеса на нови факти и доказателства са ясни.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните му части.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2009 г., постановено по гр.д. № 50 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: