О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 22.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на „Здрава храна” ООД, гр.София през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 242 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. С., с. С., обл. Хасково против решение № 416 от 8.04.2008 г., постановено по гр.д. № 647 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Х. , с което е оставено в сила решение № 209 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Районен съд Х. за признаване за установено по отношение на О. С. и З. А. Х. и Ш. Т. Х., че Р. С. , с. С. е собственик на ресторант с площ 242 кв.м., съставляващ заедно с магазин със склад и сладкарница масивна постройка-търговски комплекс, на един етаж, находящ се в с. П., област Х. , построен в общински УПИ *, кв.VІІ по плана на с. П., Х. област от 1970 г., при посочени граници.
Ответниците по касационната жалба Р. С. , с. С. и З. А. Х. и Ш. Т. Х. не изразяват становище по наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.
Въззивният Окръжен съд Х. е приел, че спорът касае търговски комплекс – магазин със склад от 128 кв.м., сладкарница от 120 кв.м. и ресторант от 242 кв.м., съставляващ масивна постройка на един етаж, построена в общински УПИ *, кв.VІІ по плана на с. П. от 1970 г. За посоченият имот ищецът Р, с. С. се е снабдил с констативен нотариален акт през 2002 г. През същата година общината е актувала като общинска собственост УПИ * и построената в него двуетажна масивна сграда, като след проведен търг е продала ресторанта на З. А. Х. и Ш. Т. Х. и същите през 2003 г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на ресторант с площ от 210 кв.м. на първия етаж от двуетажна комплексна битова сграда, построена в УПИ *, кв.7 по плана на с. П. от 1970 г. Въз основа на експертно заключение е счетено, че трите акта касаят един и същ имот, който е собственост на ищцовата кооперация на основание чл.2, ал.3 от ЗОС – обект, построен от кооперацията с нейни средства до 13.07.1991 г.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно индивидуализацията на имота Н са твърдения, че имотът не е индивидуализиран в хода на процеса и съдът не е анализирал противоречието в описанията по представените от страните три акта, поради което направените изводи не съответстват на представените гласни и писмени доказателства.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая не е налице нито една от трите хипотези на посоченото основание. От една страна липсва формулиран съществен правен въпрос, относим към решаващите изводи на съда, обусловили изхода на правния спор. Наведените твърдения по същество се свеждат до довод за необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение, поради непроизнасяне на съда по довода за липса на идентичност на имотите и необоснованост на изводите му, но същите съставляват касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК и са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 416 от 8.04.2008 г., постановено по гр.д. № 647 по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Х.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: