О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 27.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4407 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. И. М., И. В. М. и К. Г. И. , чрез пълномощника им адвокат Р, против решение № 403 от 1.08.2008 г., постановено по гр.д. № 394 по описа за 2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са уважени предявените от Р. Д. Р. установителни и ревандикационен иск по отношение на ? ид.ч. от описания недвижим имот в гр. Д..
Ответницата по касационната жалба Р. Д. Р. оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на договор от 1972 г. ищцата Р е придобила ? ид.ч. от процесния имот, не се е разпореждала с тези права и извършените впоследствие сделки с имота от други лица не са засегнали правата й и са й непротивопоставими.
Касаторите считат, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, че за основателност на иска по чл.108 от ЗС е необходимо да е налице правен интерес, ищецът да е собственик на вещта и ответникът да я владее без правно основание, като същевременно следва исковете да не са погасени по давност по арг. на чл.28, ал.1, предл.1 във връзка с чл.32 от ЗЗД и допускането на касационно обжалване е от значение за уеднаквяване на практиката, тъй като спорът-предмет на делото е разрешен противоречиво в сравнение с други идентични или близки на настоящия казуси, както и от значение за точното прилагане на закона – чл.108 от ЗС във връзка с чл.28, ал.1 и чл.32 от ЗЗД.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос, а основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е приложимо когато даден правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, т.е. когато се достига до различен изход на гражданскоправни спорове, въпреки идентичността на релевантните факти. В случая посочените основания не са налице. От една страна липсва формулиран съществен правен въпрос, относим към решаващите изводи на въззивния съд за установеното право на собственост на ищцата и липсата на противопоставимо й правно основание за упражняване на фактическата власт от ответниците. От друга страна атакуваното решение не противоречи на разрешенията по съдебните решение, на които се позовават касаторите, тъй като липсва тъждество на споровете, а съответно и на разгледаните правни въпроси. Решение № 227 от 18.03.2003 г. на ВКС по гр.д. № 2637/2002 г. на ВКС, V г.о. касае облигационни искове за заплащане обезщетение и неустойка по несключен окончателен договор за покупко-продажба на лек автомобил, евентуално за унищожаване на договор, поради грешка в предмета, поради което даденото тълкуване на материалния закон, включително и по приложението на чл.28, ал.1 и чл.32 от ЗЗД е изцяло неотносимо към настоящия спор за собственост и предявения ревандикационен иск, доколкото практиката на ВКС непротиворечило приема, че правото на собственост, а съответно и исковете за защитата му, не се погасяват по давност. Неотносимо е и тълкуването в решение № 4* от 29.12.1980 г. по гр.д. № 3005/1980 г. на ВС, І г.о., тъй като същото е свързано с уреждане на отношенията между страните по договор за прехвърляне на правото на собственост, когато част от вещта принадлежи на трето лице, а не с правата, които има третото лице-собственик. Решение № 816 от 10.12.2002 г. по гр.д. № 1013/2002 г. на ОС-Враца е постановено по спор за собственост, касаещ претенции за реституиране на земеделски имот в полза на различни лица, а решение от 2.07.2004 г. по гр.д. № 65/2004 г. на РС-Кубрат – спор за собственост, свързан с наличието на нищожна, поради неспазена форма сделка и с възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност, т.е. липсват идентични на настоящия спор факти, по отношение на които да се приеме, че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос.
В обобщение не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 403 от 1.08.2008 г., постановено по гр.д. № 394 по описа за 2008 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: