О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 19.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 194 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ю. Б. против решение № 511 от 5.11.2008 г., постановено по гр.д. № 422 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. , с което е оставено в сила решение № 127 от 22.02.2008 г. по гр.д. № 608 от 2007 г. на Районен съд С. за отхвърляне на иска на М. Ю. Б. против Общинска служба ”З”-гр. Смолян за признаване правото на наследници на А. С. Б. на възстановяване на собствеността върху ливада и две ниви в местността „Г”, землището на с. Г., община С..
Общинска служба ”З”-гр. Смолян не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска са, че представеното писмено доказателство – декларация от 1923-24 г. за обявяване пред общинската власт на непокритите недвижими имоти, подлежащи на облагане с поземлен данък – установява право на собственост към момент, който значително предхожда релевантния към настоящия спор – образуване на ТКЗС в региона през 1958 г. Процесните имоти не фигурират по емлячния регистър от 1929-35 г., нито в декларацията на наследодателя от 1949 г., подадена съгласно Указ 573 на П. на НС от 28.05.1949 г., а следователно не се доказва по категоричен начин, че наследодателят е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС.
Касаторът счита, че съдът се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос, а именно оценка на доказателствата по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ и разпределение на доказателствената тежест, който въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с изводите на съда, които са обосновали съществуването или несъществуването на спорното право, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В случая представените от касатора копия от решения на Районен и Окръжен съд С. не удостоверяват противоречиво разрешаван правен въпрос относно доказателственото значение на документите, с които се установява правото на собственост по иск за признаване правото на възстановяване на собствеността. Посочените решения са касаят искове за признаване правото на възстановяване на собствеността по ЗВСГЗГФ и правото на собственост е доказвано със списък на съпритежателите на съответния ревир, емлячни регистри и декларации от периода 1929 – 1935 г., а липсата на деклариране през 1949 г. е преценено с оглед приемането на национализационни закони за горите от 1946, 1947 и 1948 г., поради което собствениците на гори е нямало как да ги декларират през 1949 г., т.е. касае се за факти и приложимо законодателство, което е неотносимо в настоящия случай.
Липсва противоречие и при приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест. В решение № 215 от 8.05.2008 г. по гр.д. № 11 от 2008 г. на ОС С. е прието, че емлячен регистър в периода 1929-35 г., ценен във връзка със Закона за горите от 1925 г. удостоверява правото на собственост към релевантния момент, тъй като никога не е съществувало задължение за собствениците на гори ежегодно да обновяват титула си за собственост, поради което е без значение дали някой доказва собствеността с документ от 1937 или 1949 г. и при положение, че някоя от ответните страни твърди, че е била налице прехвърлителна сделка в периода след съставянето на горните документи, това обстоятелство следва да бъде доказано от ответниците. В случая обаче наследодателят е декларирал имотите си в период, следващ съставяването на документа, на който се позовава ищеца и процесните имоти липсват в декларациите му по емлячния регистър в периода 1929-35 г. и в декларацията от 1949 г., а следователно не е налице идентичност на релевантните факти, въз основа на които са направени изводите на съда, включително и относно приложение на правилата за разпределение тежестта на доказване.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 511 от 5.11.2008 г., постановено по гр.д. № 422 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: