Определение №143 от по гр. дело №48/48 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 143
                     София, 26.02.2009 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                           ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 48 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. С. Н. против решение № 365 от 9.05.2008 г., постановено по гр.д. № 918 по описа за 2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 2.07.2008 г. по гр.д. № 60 от 2007 г. на К. районен съд за отхвърляне на предявения от Л. С. Н. против С. А. С., В. А. С. , Р. И. В. и В. Г. В. иск за делба на втория етаж от двужетажната жилищна сграда, представляваща северен близнак, построен в УЕПИ ХVІ-1538 в кв.60 по плана на гр. К. и предявения от Л. С. Н. против Р. И. В. иск аз делба на първия етаж от същата сграда.
Решаващите изводи на съда са, че втория етаж е придобит от А. Н. въз основа на учредено му право на строеж, имащо действие за ? ид.ч. и придобиване по давност на правата на съсобствениците на другата ? ид.ч. от дворното място, а именно Р. И. В. и В. Г. В.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е посочил, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос относно възможността за допускане на делбата или алтернативното й недопускане, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е решаван в противоречие с практиката на ВКС.
В случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване. От една страна липсва формулиран съществен правен въпрос, т.е. такъв, който да е относим към решаващите мотиви на въззивния съд, въз основа на които са направени изводите за липса на съсобственост по отношение на втория етаж. От друга страна не е налице противоречие на посочените по-горе решаващи изводи с разрешенията, дадени в цитираните от касаторите съдебни решения, тъй като в нито едно от тях не се третира въпросът за придобиване на собственост въз основа на учредено право на строеж. Същевременно Л. Н. претендира права като наследник на учредителите на суперфицията /Стоил Н. и В. И. /, но не се явява правоприемник на другите съсобственици на дворното място, поради което изводите относно придобиване по давност на правата на Р. И. В. и В. Г. В. от страна на суперфициара А. Н. не засягат правата му като наследник, а съответно изцяло неотносими са доводите във връзка с давностното владение.
В обобщение не е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 9.05.2008 г., постановено по гр.д. № 918 по описа за 2007 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top