О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 19.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 348 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. Ю., чрез пълномощника му адвокат С, против решение № І* от 27.11.2008 г., постановено по гр.д. № 729 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 39 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 189 от 2007 г. на Районен съд- П. за отхвърляне на предявения от М. С. Ю. против Ш. С. Ю. иск за собственост по давностно владение на нива от 14.547 дка в местността „К”, съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., община П. и за допускане на делба на този имот по иска на Ш. С. Ю. против М. С. Ю. при равни права в съсобствеността.
Ответникът по касационната жалба Ш. С. Ю. оспорва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.
За да постанови решението си Окръжен съд Б. е приел, че касаторът не е установил да е завлядял частта на другия сънаследник чрез предприемане на действия, които да станат негово достояние и да показват, че отрича правата му – в периода от възстановяването на правото на собственост през 1993 г. до 31.12.1999 г. имота е обработван от кооперацията в с. Д., като член-кооператори са били двамата съделители, а съгласно действалия към онзи момент Закон за кооперациите /отм./ – чл.10, ал.2, т.1 – кооператорът, внесъл земя, запазва правото си на собственост върху нея; еднолично ползване на имота от страна на М. С. Ю. е установено за периода от 2000 г., когато нивата е превърната в черешова градина, но до предявяване на иска през 2007 г. не е изтекъл изискуемия десетгодишен срок на непрекъснато владение.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като са налице основанията по чл.281, т.3 от ГПК, подробно развити в касационната жалба, а точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, докато в случая е допуснато нарушение на процесуалния закон, поради непроизнасяне по доводите му за основателност на предявения насрещен иск и липса на цялостен и обоснован анализ с оглед изясняване на действителното фактическо положение, предвид кредитираните показания на свидетелите и приложените писмени доказателства.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. Наведените от касатора твърдения са неотносими към посочената хипотеза, а са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, които подлежат на разглеждане при постановяване на касационното решение, но не и при преценка предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, още повече, че липсват и доводи, въз основа на които да се извлече съществен за изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Не би могло да се приеме, че е налице позоваване и на противоречие на изводите на въззивния съд с константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, съгласно която при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните. В тази насока твърденията касаят само собствените на касатора изводи, но липсва позоваване на конкретно доказателство или конкретен довод, които да не са обсъдени от въззивния съд.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 27.11.2008 г., постановено по гр.д. № 729 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: