2_ 1723/21.11.2012 г.
ЗКПО – чл.34, ал.1;
ЗКПО – чл.37, т.1.
Отправили сте запитване, заведено по регистъра на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ………….. с вх.№………/…..11.2012г., в което сте описали следната фактическа обстановка:
Дружество „…….” ЕООД е с основен предмет на дейност „Детективска и охранителна дейност”. Във връзка с оказана от Вас услуга по договор за охрана, сте издали фактури за дължимото възнаграждение към дружество „………..” ООД, ЕИК ………. Фактурите са издадени през 2005 г., м.09,10,11,12 и през 2006г, м.03. Те са намерили отражение в счетоводството на дружеството за съответната година и в дневниците по ЗДДС. За тези приходи „……….” ЕООД е заплатило корпоративен данък и ДДС през съответните отчетни периоди. Плащане по коментираните фактури от страна на дружество „………” ООД до момента не е постъпило.
От Ваша страна е заведен съдебен иск, по който съдът се е произнесъл през 2007 година в полза на „………” ЕООД. В последствие, през същата година, е издаден иизпълнителен лист.
Дружество „………….” ООД не разполага с никакви активи, чрез които да бъдат удовлетворени кредиторите.
Към момента „…………” ЕООД не е регистрирано по ЗДДС.
Въввръзка с изложеното, поставяте въпрос относно правото на дружеството да намали финансовия си резултат за отчетната 2012 година със сумата на несъбираемите вземания.
С оглед изложената фактическа обстановка, както и действащата нормативна уредба и предоставената на Националната агенция за приходите компетентност, изразявам следното принципно становище:
Предвид липсата на изрична информация в запитването Ви относно това дали е извършвана през годините обезценка на процесните несъбираеми вземания, приемаме, че не е извършвана такава и Ви предстои тепърва да отпишете счетоводно неплатените суми.
Считано 01.01.2009г., с направените промени в чл.34, ал.1 от ЗКПО, данъчното третиране при отписване на вземане като несъбираемо е изравнено с данъчното третиране при обезценяване на вземане.
Съгласно чл.34, ал.1 от закона, приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл.37, т.1-т.6 от ЗКПО.
Съгласно чл.37, т.1 от закона, счетоводните разходи, произтичащи от отписване на вземане, са признати за данъчни цели при изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.
От горната норма следва, че при счетоводно отписване на вземане поради това, че предприятието има сериозни индикации, че то е вече несъбираемо, но преди да е изтекъл давностният срок, съгласно чл.37, т.1 от ЗКПО, този счетоводен разход ще подлежи на регулация за данъчни цели, т.е. сумата на разхода ще се обложи.
И обратното, когато давностният срок е вече изтекъл или изтича в годината на отписване на вземането, формираният счетоводен разход при отписване на вземането няма да подлежи на данъчна регулация чрез преобразуване в увеличение на финансовият резултат, както в годината, в която е осчетоводено отписването, така също и през следващите години.
‘