Приложение на чл.21, ал.3 от ЗДДС

1_ИТ-00-136/29.12.2008
относно: приложение на чл.21, ал.3 от ЗДДС

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в .., изразяваме следното принципно становище:
Фактическата обстановка която описвате е следната – Вие сте българско търговско дружество, регистрирано по ЗДДС и имате адрес на управление в България. През 2007 г. сте сключили договор с дружество от Германия, което е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в Германия, за което притежава съответен VAT номер. Предмета на договора е изготвяне на проект за изграждане на движима вещ. При кореспонденция с чуждестранната фирма, установявате, че дружеството, считано от 01,08,2008 г. е регистрирано за целите на ДДС в България.
Въпросите, който поставяте са относно определяне мястото на изпълнение на доставката на услуга и начинът за поправка на погрешно съставени документи.
Съгласно чл.2 от ЗДДС на облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно, съществена предпоставка за облагането на доставка на услуга е установяването на мястото й на изпълнение.
Мястото на изпълнение при доставки на услуги е уредено в чл.21 от ЗДДС. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. Това е общата хипотеза за определяне мястото на изпълнение на доставката, от която следва, че доставчикът е лице платец на данъка и е задължен да начисли данък върху добавената стойност при извършването от него на доставка на услуга.
Едно от изключенията от основното правило по чл.21, ал.1 от ЗДДС е посочено в ал.3 от същата разпоредба, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга с мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
– получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът
– доставяните услуги са посочените в чл.21, ал.3, т.2, б.”а”-„м” от ЗДДС
Видно отт.11 от ДР на ЗДДС “Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. При условие, че получателят е данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където Вие сте установени и естеството на извършваната от Вас услуга е проектни работи, то тогава може да се счете, че доставката попада в хипотезата на чл.21, ал.З, т.2, б“в“ от ЗДДС. Мястото на изпълнение на тази доставка е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване. В случая следва да бъде установено кое е лицето получател по доставките на услуги по проектиране. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗДДС получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.
В запитването е заявено, че лицето, посочено за получател във фактурите, издадени от Вас за доставката на услугите по проектиране има клон на територията на страната. Следва да имате предвид, че независимо от факта, че чуждестранното лице, посочено като получател в издадените фактури, има клон на територията на страната, това не е достатъчно, за да се приеме, че получател на същите е то и поради тази причина мястото на извършване на тези доставки да е на територията на страната ни. От значение за определяне мястото на изпълнение е наличието на постоянен обект във връзка с чл.21, ал.3 от ЗДДС. Видно от §1, т.10 от ДР на ЗДДС “Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. За да бъде определен един клон като “постоянен обект“ по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗДДС е необходимо чрез същото чуждестранното лице да извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната ни, както и, че получаваните услуги са предназначени за целите на извършваната от него икономическа дейност.
За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен – чл.116, ал.2 от ЗДДС. Когато погрешно съставени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа реквизитите посочени в чл.116, ал.4 от ЗДДС. Протоколите се отразяват по ред, посочен в ППЗДДС. След анулиране на грешно съставените фактури се издават нови, съгласно изискванията на чл.116, ал.1 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар