Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
гр.София, 13.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ВТОРО ГРАЖДАНСКО отделение в съдебно заседание на 11 юни 2009 год., две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя -съдията ЕЛСА ТАШЕВА
дело №1843/2008 г.
Производството е по чл.218 а, във вр. с чл.218б б.”в” ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на Г. А. П. от гр. А. против решение №2136/28.12.2007 г. по гр.дело №1173/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение №6 от 15.03.2007 г. по гр.дело №771/2006 г. на А. районен съд и установителния иск за собственост върху недвижим имот е отхвърлен.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Ответникът по касационната жалба О. А. , гр. А. не изразява становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в ал.1 и 2 ГПК /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения:за да остави в сила първоинстанционното решение №6/15.03.2007 г. по гр.дело №771/2006 г. на А. районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че от 1990 г. ищецът стопанисва ресторант „В”, заедно с намиращия се в съседство имот, предмет на спора, в който е изградил съоръжения, обслужващи ресторанта-навес за инструменти и посуда, водоем за риба и др. На 14.02.2006 г. е подал молба до О. А. за снабдяване със скица на имота, необходима му за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобито право на собственост по давност върху процесния имот, на която молба получил отказ, защото се касае за имот общинска собственост, въпреки че съответния за това акт не бил издаден от общината.
Обсъждайки показанията на разпитаните свидетели решаващият съд е обосновал правния извод, че едва с подаването на молбата на 14.02.2006 г. ищецът е манифестирал поведение пред О. А. за промяна волята си от държател на имота във владелец, проявяващ отношение към имота, като към свой собствен, от който момент е започнала да тече придобивната давност , на която се позовава, а не от времето, когато е започнал да упражнява фактическо владение, използвайки имота за нужди, свързани с експлоатацията на заведението „В”. При отсъствие на изтекла десетгодишна придобивна давност, на която се позовава ищецът в обстоятелствената част на исковата молба, като основание за придобито право на собственост, по чл.79 ал.1 ЗС, решаващия съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.97 ал.1 ГПК /отм./ да установи съществуването на това право, в какъвто смисъл се е произнесъл първоинстанционният съд, като е отхвърлил иска.
Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не се налага отмяната му.
Неоснователен е касационният довод за необоснованост на правните изводи на въззивния съд, относно упражняваното от касатора владение, което следвало да бъде манифестирано спрямо ответника О, каквото не е било налице до 14.02.2006 г., защото:видно от уточнението към исковата си молба, депозирано пред първоинстанционния съд на 13.10.2006 г. касаторът твърди, че процесния имот № 0* находящ се в с. Б. граничи с друг поземлен имот № 0* а именно ресторант „В”, на който имот е бил наемател до м.декември 2005 г., след която дата го е придобил в собственост.
В молбата-уточнение касаторът твърди, че процесния имот е ситуиран непосредствено пред товарния портал на собствения му ресторант „В” и през целия период на владение го е използвал, като своя собственост.
Само тези твърдения на касатора са достатъчни да подкрепят изводите на въззивния съд за отсъствие на упражнявана фактическа власт върху имота, който е бил използван от него за нуждите на непосредствено граничещия ресторант „В”, чийто наемател е бил касаторът до края на 2005 г., придобивайки го в собственост, факт който не се оспорва от ответника. Представената скица №253/21.02.2006 г. съдържа информация, че процесния имот с № 0* и площ 459 кв.м. е записан като общински, с трайно предназначение-урбанизирана територия и с начин на ползване – за друг обществен комплекс, обстоятелства, които се потвърждават и от заключението на приетата и не оспорена от страните във въззивната инстанция техническа експертиза, а съседният имот, за който касаторът твърди, че го е придобил в собственост след декември 2005 г. –поземлен имот № 0* е записан на П. кооперация „Н” – А.
По изложените съображения касационният съд счита, че до месец декември 2005 г., а и след това –до подаването на молба за снабдяване със скица на имота касаторът е упражнявал действия, в качеството си на държател, по отношение и на процесния имот, който е използвал за нуждите на наетото от него заведение „В” и тези негови действия не представляват упражняване на фактическа власт, като към свой собствен имот, даващи му основание да го придобие, след изтичане на 10 годишна давност, на която се позовава, считано от 1996 г., въз основа на които правни изводи е постановен обжалвания от касатора съдебен акт.
В този смисъл касационните доводи за необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон, с оглед нормата на чл.79 ал.1 ЗС са неоснователни, поради което касационната жалба срещу правилното и законосъобразно въззивно решение следва да се остави без уважение, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2136/28.12.2007 г. по гр.дело №1173 по описа за 2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: