Изх. №94-С-366
Дата:31.05.2013 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 4а, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 2.
Във връзка с Ваше писмено запитване постъпило с вх. № 94-С-366/24.08.2012 г. вна Националната агенция за приходите, Ви уведомявам за следното:
Според описаното в писмото Ви, учреден е дарителски фонд за стипендия „Т. З.”, с цел даряване на лекари-специализанти, за подпомагане на медицинското им обучение. С всеки специализант е сключен договор за стипендия „Т.З.”, с клауза дарението да се използва според дарителската воля. Сумите се получават от специализантите по банкова сметка ежемесечно в рамките на 12 месеца на равни суми. Във връзка с описаната фактическа ситуация поставяте следните въпроси:
1. Следва ли и как дарението, получено от лекарите – специализанти да се облага с данък по ЗДДФЛ?
2. Дължат ли се и какви осигурителни вноски върху изплащаните суми?
3. Как следва да се декларират получените дарения от лекарите специализанти съгласно ЗДДФЛ.
Предвид описаните в писмото Ви факти, изразявам следното становище:
От изложеното в запитването Ви не става ясно по категоричен начин дали в конкретния случай сумата, която се предоставя от дарителския фонд на лекарите – специализанти има характер на стипендия или на дарение. С оглед на това, изразявам следното принципно становище:
1.По въпроси 1 и 3:
В случай, че сумата, предоставяна на специализантите е дарение – приложимата данъчна норма е чл. 13, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). На това основание дарението, получено от физическите лица (лекари-специализанти) не се смята за доход и съответно не подлежи на облагане и деклариране по реда на този данъчен закон.
Предвид изложената в запитването фактическа ситуация, може да се направи извода, че сумата предоставяна от дарителския фонд има характеристиките на стипендия за обучение, а не на дарение. В този случай следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗДДФЛ, според която не са облагаеми стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина. Необлагаемите доходи също не подлежат на деклариране по реда на ЗДДФЛ. В тези случаи задължението на платеца, ако той е предприятие или самоосигуряващо се лице, се свежда до подаване на информация за изплатените през годината доходи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Необходимо е да имате предвид, че стипендиите от източник в България, изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, независимо от разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 18. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи и се внася от платеца на дохода, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице (чл. 37, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ). Ставката на данъка е 10 на сто, на основание чл. 46, ал. 1 от същия закон.
Не се облагат с окончателен данък стипендиите за обучение в страната и чужбина, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава-членка на Европейското икономическо пространство. Това обстоятелство се удостоверява пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели (чл. 37, ал. 7 и 8 от ЗДДФЛ).
По въпрос 2:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1 от КСО). В същия нормативен акт e дадено легалното определение на понятието „осигурено лице” и се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ е въведена с § 1, т. 3 от ДР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
“Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да третираме едно лице като осигурено за целите на ДОО: упражняване на трудова дейност, внесени или дължими вноски, наличие на правна норма. За да се определи дали лице е осигурено за целите на ДОО, разгледаните задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от с.з. и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т.е. времетраенето на задължителното осигуряване се определя от деня на започване на трудовата дейност и продължава до деня на прекратяването й.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал. 2 от КСО/.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл. 4 и чл. 4а от кодекса.
Предвид липсата на легална дефиниция на понятията дарение и стипендия за обучение, в съдебната практика дарението се разглежда като безвъзмездно предоставяне на помощ, а стипендията за обучение има характер на парично подпомагане, но при определени условия, т. епредоставянето на стипендия предполага определянето на конкретни условия, при чието покриване лицето може да получи стипендия /Решение №9691/2007 г. на ВАС/.
В случай, че получаваната сума от дарителския фонд не представлява възнаграждение /доход/ от упражнена трудова дейност, лицата не подлежат на държавно обществено осигуряване.
Към запитването не е представен договор, от който да са видни условията, при които е сключен, поради което не е възможно да се изрази точно становище по конкретния казус.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘