О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София 12.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 821 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответницата Д. Ч., чрез адв. Г. С. против решение № 566/14.04.2011 г. по гр. дело № 371/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение, постановено по гр.дело № 1445/2008 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени частично предявените от М. Д. З. и А. К. З. искове по чл.72,ал.1 и ал.3 ЗС за размер от 13 000 лв. при равни права за всеки ищец от общо дължима заявена сума в размер на 40 000 лв. – по 20 000 лв. за всеки ищец против Д. Ч. за заплащане общия размер на увеличената стойност на недвижимия имот – дворно място, представляващо УПИ *, кв. * по плана на [населено място], със застроена площ от 1200 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 100 кв.м., лятна кухня и др.подобрения в резултат на извършени подобрения, посочени в решението, както и в частта за признаване на ищцата М. З. правото на задържане на жилищния етаж на жилищната сграда в посочения недвижим имот до заплащане от ответницата на сума от 6500 лв., представляваща припадащия се дял на М. З. от претендираната сума от 13000 лв. и вместо отменената част е осъдена Д. Т. Ч. да заплати на М. Д. З. сума от 6500 лв. частично заявена от обща сума на претенцията по чл.72,ал.1 и 3 ЗС в размер на 20000 лв. като наследница на Г. К. З. представляваща общия размер на увеличената стойност на описания недвижим имот в резултат от подобренията, извършени в имота, описани в решението ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2008 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е признато на ищцата М. З. правото на задържане на жилищния етаж в описания имот до заплащане от ответницата на сумата 6500 лв., част от общо претендираната сума от 13000 лв. Със същото решение е осъдена Д. Т. Ч. да заплати на А. К. З. сума в размер на 6 500 лв., частично заявена като част от обща сума по чл.72,ал.1 и 3 ЗС в размер на 20 000 лв. като наследник на Г. К. З., представляваща увеличената стойност на недвижимия имот – дворно място, находящо се в [населено място], П. о. с площ от 1200 кв.м., представляващо УПИ *, кв.* по плана на селото, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., лятна кухня и други подобрения в резултат на извършени подобрания в имота, посочени в решението, заедно със законната лихва върху сумата 6500 лв., считано от 13.05.2008 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси:
1. относно правните изводи на съда за осъщественото владение/държане/ върху процесния имот, придобивната и погасителна давност и периодите от време, през които са осъществени последните, относно правото на собственост върху процесния имот и извършените подобрения, решени противоречиво от съдилищата – решение № 43/12.05.2005 г. по гр.дело № 3425/2004 г. на ПРС, потвърдено с решение № 1084/10.05.2006 г. по гр.дело № 1990/2005 г. на ПлОС и решение № 1098/02.10.2007 г. по гр.дело № 1024/2006 г. на ВКС V г.о. и решение № 1996/30.11.2009 г. по гр. дело № 2428/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
2. по приложението разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – за допустимостта на предявен иск от наследници на добросъвестен владелец за присъждане на стойност на извършени подобрения върху недвижим имот, без да бъдат конкретизирани същите като вид и период от време, довело до нарушаване на правото на защита на ответницата-жалбоподател, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
3. при поредица от прехвърляния на собствеността на имота, в който са извършени подобрения по отношение на кои от приобретателите следва да се претендира стойността на извършените подобрения, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата М. Д. З. и А. З. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците-сега ответници по жалбата М. З. и А. З. са наследници по закон на Г. К. З., починал на 15.03.2004 г. – първата съпруга, а вторият брат.
Жалбоподателката Д. Ч. е наследница по право на заместване на майка си В. Ч., починала през 1978 г. – дъщеря на С. К. починал през 2001 г. и С. К. също починала.
Прието е, че с влязло в сила решение по гр.дело № 3425/2004 г. на Пловдивския районен съд е признато за установено по отношение на М. Д. З., че Д. Ч. и С. К. са собственици на процесното дворно място, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда и всички подобрения в имота и е отменен нотариален акт № */2001 г., за собственост на процесния имот, придобит на основание давностно владение и наследяване от Г. К. З..
Прието е от съда, че след 1963-1964 г. Г. З. заедно с първата му съпруга Е. започнали да живеят в дома на родителите на последната, наследодатели на жалбоподателката-ответница. Към този момент жилищната сграда на К. била от две стаи и една кухня. Г. З. построил една голяма стая и салон на първия етаж на сградата и такива помещения на втория етаж. Построил и тоалетна, както и лятна кухня в дворното място, навес и циментови плочки. Според съда последните подобрения осъществил непосредствено преди смъртта си, а останалите в продължение на време.
Прието е, че първоначално извършеното разширение на съществуващата жилищна сграда било осъществено със средства на Г. З. дадени му от негов брат и по-късно лично той наемал майстори и заплащал за направата на подобренията. Прието е, че всичко изградено в имота било извършено със съгласието на С. и С. К., с които Г. З. бил в много добри отношения и се грижел за тях и след смъртта на жена си.
Като е взел предвид събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че извършеното строителство в имота е осъществено от наследодателя на ищците с негови средства и организация при изричното съгласие на собствениците на имота.
С оглед на така установените факти съдът е приел, че наследодателят на ищците Г. З. е бил недобросъвестен владелец на имота и е извършил посочените подобрения със знанието и без противопоставянето на собствениците на имота, поради което правата му уреждат съгласно чл.74,ал.2,вр.чл.72, ал.1 ЗС като добросъвестен владелец. Според съда наследниците на Г. З. имат право да претендират за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.
Прието е, че не е установено Г. З. да е извършил подобренията в имота – направа на масивна ограда, метална дворна врата и трайни насаждения, за стойността на които претенцията е отхвърлена и решението е влязло в сила.
Възоснова на СИЕ съдът е приел, че увеличената стойност на имота вследствие на направените подобрения е в размер на сумата 38 500 лв., като предявеният иск като частичен е основателен до размер на 13000 лв. или по 6 500 лв. за всеки ищец.
По възражението за погасяване претенцията по давност съдът е приел, че същото е неоснователно. Г. З. е починал на 15.03.2004 г., а искът е предявен на 13.05.2008 г. в рамките на петгодишния давностен срок. Прието е че правото на Г. З. да претендира стойността на извършените подобрения не е погасено до смъртта му.
Съдът е приел, че е основателно и искането на ищцата З. за задържане на горния етаж от процесната жилищна сграда до заплащане от ответницата на сумата в размер на 6 500 лв.
При тези съображения съдът е приел, че предявените частични искове са основателни до размер на сумата по 6 500 лв. за всеки ищец заедно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по правните въпроси, поставени в п.1-ви от изложението. Правните въпроси относно осъщественото владение/държане/ върху процесния имот, придобивната и погасителна давност и периодите от време, през които са осъществени последните, относно правото на собственост върху процесния имот и извършените подобрения са решени в противоречие с разрешението, дадено в решение № 43/12.05.2005 г. по гр.дело № 3425/2004 г. на ПРС, съответно решение № 1084/10.05.2006 г. по гр.дело № 1990/2005 г. на ПлОС и решение № 1098/02.10.2007 г. по гр.дело № 1024/2006 г. на ВКС V г.о. Поставените правни въпроси не са решени противоречиво с цитираното решение № 1996/30.11.2009 г. по гр. дело № 2428/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, тъй като в последното такива правни въпроси не са разрешавани.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по правните въпроси, поставени в п.2-ри и 3-ти от изложението. Правните въпроси касаят приложението на чл. 127,ал.1,т.4 ГПК и чл.72 ЗС, които разпоредби са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 566/14.04.2011 г. по гр.дело № 371/2011 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба вх. № 13439/10.06.2011 г., подадена от ответницата Д. Т. Ч., чрез адв. Г. С., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4.
Указва на жалбоподателката Д. Т. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 260 лв. по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: