Изх.№ 20-00-186 от
05.06.2014 г.
чл. 6, ал. 2, чл. 13, чл. чл.17, ал.1 и 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ЕООД придобива стоки (ръчни часовници) от държава членка на ЕС (Гърция) и директно ги изнася към трети страни (САЩ). По разпореждане на дружеството стоките се изпращат директно от гръцкия доставчик до клиента от третата страна с куриер като изпращач е гръцкия доставчик. „X” ЕООД издава фактура за доставката на клиента в САЩ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на доставката, съгласно ЗДДС, следва ли да се начислява ДДС за тези доставки и в коя колона на дневника за продажбите следва да се отрази? Представлява ли ВОП придобиването на стоките от Гърция?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал. 1 от същия текст вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Отизложената фактическа обстановка на запитването е видно, че стоките няма да се изпращат до територията на страната към момента на придобиването им от гръцкия доставчик, поради което не е изпълнено условието, предвидено в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и доставката не представлява ВОП по смисъла на същия законов текст.
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
От изложеното е видно, че за да е облагаема доставката по смисъла на ЗДДС е необходимо тя да е с място на изпълнение на територията на страната. В тази връзка следва да се има предвид, разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС, според която мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от ЗДДС. Това означава, че при прехвърляне на собствеността на стоката в друга държава членка, в която стоката се намира „Х” ЕООД ще извършва доставка с място на изпълнение в съответната държава членка и това би довело до задължение за регистрация, съобразно законодателството на същата държава.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Следователно, когато стоката се намира извън територията на страната към момента, в който започва изпращането й или превозът й към получателя,мястото на изпълнение на тази доставка ще е извън територията на страната по силата на чл.17,ал. 2 от ЗДДС.
От изложеното до тук е видно, че както придобиването, така и доставката на часовниците е с място на изпълнение извън територията на страната и не следва да се облагат с ДДС. Тези доставки следва да се отразят в клекта 23 на дневника за продажбите – „данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС”.
Следва да имате предвид, че доставките с място на изпълнение в Гърция формират оборот за регистрация за целите на ДДС, поради което следва да се съобразите със съответното законодателство.’