О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр.София, 21.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1525 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл.274, ал.3, т.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 21.04.2008г. по гр.д. № 159 / 2008г., с което Ш. окръжен съд, като е потвърдил разпореждане от 26.02.2008г. по гр.д. №2745/2007г. на Ш. районен съд, е върнал исковата молба на Р. С. И., предявена от нея в качеството й на кредитор на С. К. и С. Д. на основание чл.134 ЗЗД, във вр. с чл.97ГПК.
Жалбоподателят Р. С. И. попдържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателката Р. С. И., е предявила качеството й на кредитор на С. К. и С. Д. е предявили иск от тяхно име, поради тяхното бездействие, за признаване за установено по отношение на Н. С. и М. Я. , че те са собственички на апартаменти с №№3 и 4 , на ул.”Д”№1,в гр. Ш..
С протоколно определение от 24.01.2008г. по гр.д. №2745/2007г. Шуменски РС е оставил без движение исковата молба, като е дал възможност на ищцата в седмодневен срок от съобщаването й да посочи в какво се състои нейния правен интерес от предяваване на иска, в какво се изразява бездействието на лицата, от чието име предявава иска, да представи данъчна оценка, с оглед определяне държавна такса по делото, задължил е исковата молба да се подпише и от длъжниците на ищцата, както и да се впише исковата молба.
С молба от 11.02.2008г. ищцата Р е уточнила, че тя е кредитор по предварителен договор, сключен със С. К. и С. Д. , което обуславя правния й интерес да предяви от тяхно име, поради тяхното бездействие, иск за установяване правото им на собственост върху апартаментите, предмет на сключения помежду им договор. Изложила е съображения за това, че исковата молба не следва да бъде вписвана, нито следва да бъде приподписвана от длъжниците й, тъй като те не са ищци в производството. Не е представила обаче доказателства за данъчната оценка на имотите, предмет на иска, за да бъде определена и внесена дължимата се за производството държавна такса съгласно чл.55 ГПК /отм./.
С определение от 26.02.2008г. Шуменски РС е върнал исковата молба на основание чл.100, ал.2 ГПК и е прекратил производството по делото.
С обжалваното определение Ш. окръжен съд, като е констатирал, че в дадения му от съда срок частния жалбоподател – ищца пред първоинстанционния съд, не е отстранила нередовностите на исковата си молба, е потвърдил определението на районния съд за връщане на същата.
Като е обжалвал определението на въззивния съд с частна жалба от 14.07.2008г. частната жалбоподателка е изложила съображения, за това че касационното обжалване на определението е допустимо, тъй като въззивният съд е разрешил съществен процесуален въпрос,касаещ редовността на исковата молба, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, но допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция би била налице само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С обжалваното определение въззивният съд е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за редовността на исковата молба, касаеща предявен иск като акт на упражнение на имуществени права в рамките на чл. 134 ЗЗД, но същият не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При иск по чл. 134 ЗЗД ищецът трябва да установи, че е кредитор, и правния си интерес от водене на същия. А правният интерес е налице, когато длъжникът бездействува при събиране на свое вземане и кредиторът не може да се удовлетвори от имуществото му. Процесуалният закон и правната теория винаги са изисквали обаче исковата молба, за да бъде разгледана от съда, да бъде редовна, т.е. да има предписаното от закона съдържание и да бъде скрепена с предвидените в закона приложения – чл.98 и 99 от ГПК/отм./ и чл.127 и 128 ГПК/нов/. Цената на иска е именно такъв съществени елементи на исковата молба, липсата, на които я прави нередовна. Съдът е посочил да бъдат отстранени и други, несъществени пороци на исковата молба, като вписването й и подписването й от лица, които не са ищци, но частната жалбоподателка не е отстранила съществен недостатък на същата, а именно внасянето на дължимата се за прозводството държавна такса. Съдилищата са изпълнили своето процесуално задължение да дадат възможност на страната да отстрани нередовностите на исковата си молба и като са констатирали неизпълнение на дадените указания са върнали същата. Всяко процесуално действие, както от органите на процеса, така и на страните, трябва да бъде съобразено с изискванията на процесуалния закон. Неизгодните правни последици, които настъпват за страните при несъобразяване с изискванията на процесуалния закон и при неизпълнение на процесуални задължения, са ясно посочени в закона и не могат да бъдат игнорирани като се поддържа тезата, че това ще допринесе за развитие на правото. Гражданският процес е съвкупност от императивни норми, т.е. не може да се изключи приложението на дадена процесуална норма под предлог, че това ще послужи за по – точно прилагане на закона и с оглед бъдещо развитие на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на определение от 21.04.2008г. по гр.д. № 159 / 2008г. на Ш. окръжен съд, за потвърждаване разпореждане от 26.02.2008г. по гр.д. №2745/2007г. на Ш. районен съд , е върнал исковата молба на Р. С. И., предявена от нея в качеството й на кредитор на С. К. и С. Д. на основание чл.134 ЗЗД, във вр. с чл.97ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: