Изх.№ 24-34-179
Дата: 02.10.2009 год.
ЗДДС, чл. 2;
ЗДДС, чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „б”;
ЗДДС, чл. 25, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 79, ал. 2, т. 4.
Относно: прилагането на ЗДДС при отложено плащане на акциз и при получаване на рекламен бюджет от контрагент, регистриран по ДДС в ЕС.
I. Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-179/23.07.2009 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството е осъществило внос на спиртни напитки при отложено плащане на акциз. На основание чл. 47, ал. 2 от ППЗДДС в данъчната основа на митническата декларация не е включен размера на акциза. При изтегляне на една част от стоките, облепени с бандероли от складодържателя е заплатен акциз на основание издаден акцизен данъчен документ.
За стоки, доставени от контрагент регистриран по ДДС в друга държава членка, дружеството ще получи рекламен и промоциален бюджет за целите на тяхното рекламиране и популяризиране в страната. Дружеството има издадена фактура от доставчика и писмо за размера на отпуснатия бюджет, в което е посочено, че се очаква да издадете дебитна нота, за сумата, която ще бъде прихваната при плащането на задължението.
ІІ. Поставените въпроси по същество са свързани със следното:
1. Налице ли е от страна на дружеството нормативно основание за задължение за начисляване на ДДС върху платения акциз, определен с акцизен данъчен документ и съответно в какви срокове и с какъв документ, или
ДДС се начислява върху акциза, като част от данъчната основа по чл. 26 от ЗДДС, когато се извърши доставката на територията на страната и трябва ли във фактурите изрично да се посочва, че данъчната основа включва конкретен размер на акциза?
2. Попада ли описаният случай в хипотезата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „б” от ЗДДС за доставка с място на изпълнение извън територията на страната. При положителен отговор коя е датата на данъчното събитие и приложеното писмо за определения бюджет достатъчно доказателство ли е за наличие на рекламна услуга, или
на основание чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС и чл. 18, ал. 3 от ППЗДДС предоставеното намаление, съпътства доставката, тъй като е свързано с рекламиране на получените стоки и следва да бъде издадено кредитно известие от доставчика?
ІІІ. Нормативна уредба:
?Чл. 2 от ЗДДС
?Чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „б” от ЗДДС
?Чл. 25, ал. 2 от ЗДДС
?Чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
?Чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС
ІV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По първия въпрос:
Съгласно чл. 47, ал. 2 от ППЗДДС в данъчната основа по чл. 55 от закона не се включва размера на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и условията на Закона за акцизите и данъчните складове.
В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат текстове, които да вменяват на лицата задължение за начисляване на ДДС върху стойността на акциза определен с акцизния данъчен документ при освобождаване за потребление на акцизните стоки.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Според ал. 3, т. 1 от същата разпоредба данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката. При продажба на стоките на територията на страната, при определяне на данъчната основа на доставката следва да бъде взет предвид и платеният от дружеството акциз, като няма нормативно основание за посочването му на отделен ред за целите на облагането на доставката с ДДС.
По втория въпрос:
От така изложената фактическа обстановка, е видно, че така предоставената сума дружеството ще използва за дейности целящи рекламирането и популяризирането на стоките в страната. Независимо, че насрещната престация, която ще получи дружеството Ви за извършените от него рекламни услуги ще се осъществи не чрез плащане, а чрезнамаление на общо дължимата сума за закупените стоки (приспадане, прихващане), то не следва да се приема, че е налице търговска отстъпка. В конкретния случай от страна на дружеството се извършва услуга, имаща за предмет реклама, тъй като чрез предоставените средства се цели популяризирането на артикули и респективно привличането на повече хора като клиенти.
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно, съществен елемент от механизма на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Мястото на изпълнение при доставката на услуги, според чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „б” от ЗДДС е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното пребиваване, ако са налице условията визирани в т. 1 и т. 2 на ал.3 от чл. 21, както следва:
1.получателят е лице, установено извън общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът;
2.доставяните услуги са: – б) рекламни услуги.
Следователно, доколкото получател по доставката на рекламни услуги е лице, установено в друга държава членка, то случаят попада в хипотезата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „б” от ЗДДС и доставката е с място на изпълнение извън територията на страната. За документирането на доставката следва да се издаде фактура, като на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не следва да бъде начисляван ДДС. Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС във фактурата следва да бъде посочена съответната разпоредба от закона, съгласно която доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, като основание за неначисляване на данък, в конкретния случай чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „б” от ЗДДС.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена, а последната се счита за извършена, на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Доколкото в случая се предполага, че направеното плащане чрез извършено прихващане(намаление на общо дължимата сума) предхожда извършването на услуга, то е налице хипотезата на авансово плащане, за което от страна на дружеството следва да бъде издадена фактура в 5-дневен срок от извършване на плащането. Предвид това, че получателят е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка за съответния период следва да бъде подадена и VIES декларация.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘