неприключило ревизионно производство и въпроси във връзка с прилагането на чл.80, ал.6 от ППЗДДС

Изх.№ 24-33-86
Дата:24.06.2009 год.
Относно: неприключило ревизионно производство и въпроси във връзка с прилагането на чл.80, ал.6 от ППЗДДС
Уважаеми колеги,
В запитвания под горните номера, постъпили в ЦУ на НАП с вх.№ 24-33-86 от 30.05.2009г., е изложено, че във връзка с извършване на ревизия по ЗДДС е констатирана следната фактическа обстановка:
Дружество е отразило в дневника за продажби през м.юли 2008г. – ревизирания период, със знак минус стойността на издадени протоколи по чл.117 от ЗДДС. В предходни данъчни периоди тези протоколи са посочени в дневници за продажби и дневници за покупки и същите са издадени във връзка с получени услуги. При извършване на ревизии за предходните периоди /когато протоколите са отразени в дневниците за продажби и дневниците за покупки/ и при изясняване на фактическата обстановка, органите по приходите са установили, че е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС и са отказали правото на приспадане на данъчен кредит.В тази връзка са издадени два ревизионни акта, към настоящия момент влезли в сила, като единият от тях е необжалван, а другият – обжалван, потвърден с решение на Директора на Дирекция „ОУИ” на НАП, което не е обжалвано.
Правото на приспадане на данъчния кредит е отказано, тъй като е установено, че получените услуги са свързани с недвижими имоти и в този случай данъкът не е изискуем от получателя /разпоредбите на ЗДДС в сила до 31.12.2008г./ В този смисъл данъкът е начислен неправомерно, но предвид текста на чл.85 /в редакцията му в сила до 31.12.2008г. / от ЗДДС, същият е изискуем от лицето.
В последващ данъчен период – м.07.2008г. – лицето анулира издадените неправомерно протоколи, позовавайки се на разпоредбите на чл.80, ал.6 от ППЗДДС. Това са протоколи, по които при извършване на ревизиите, ревизиращите екипи коригират правото на приспадане на данъчен кредит по чл.70, ал.5 от ЗДДС. След извършване на анулирането, протоколите са отразени само в дневника за продажби, тъй като данъчният кредит е коригиран при извършване на предходната ревизия.
Към запитването е приложена папка с актове и множество документи.
Поставеният въпрос е:
Допустимо ли е анулирането на погрешно издадени протоколи, с които е начислен данък, който не е следвало да бъде начислен,след издаването наревизионни актове за предходните периоди, с които е отказано правото на приспадане на данъчния кредит по същите протоколи.
На основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите, с настоящотоизразяваме принципно становище по въпросите, повдигнати в запитването. При изразяването на становището е изхождано от изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, без да бъдат анализирани актовете и документите, приложени към запитването, което е в правомощията на органите по приходите, на които е възложено извършването на ревизията, съответно издаването на ревизионния акт.
Считаме недопустимо предприемането на последващи действия по анулирането на погрешно издадени протоколи, с които е начислен данък, който не е следвало да бъде начислен,след издаването наревизионни актове за предходните периоди, с които е отказано правото на приспадане на данъчния кредит по същите протоколи. Такова анулиране би било нарушение на разпоредбите на ДОПК, които ясно указват реда, по който могат да бъдат изменени задълженията, установени с влязъл в сила ревизионен акт – чл. 133 следващите го от ДОПК. Анулиране наданъчни документи, по отношение на които с влязъл в сила ревизионен акт е установен окончателният размер на задълженията за данък върху добавената стойност, и отразяване на протоколите със знак минус в дневника за продажби е действие, с което едностранно от страна на ревизираното лице на практика се елиминира ефекта от осъществения данъчен контрол. Следва да се има предвид, че съгласно Приложение № 12 от ППЗДДС при анулиране на протокол би следвало документът да се отрази с обратен знак в отчетните регистри, в които е бил отразен първоначално.
Изменението на ЗДДС, в сила от 01.01.2009 год. – параграф 18 от ПЗР на закона няма отношение към настоящия казус, тъй като тя е относима за случаите, в които данъкът е изискуем от получател по доставката.
Считаме, че към подобен казус и разпоредбата на чл.133 от ДОПК е неприложима, тъй като не са налице хипотезите на ал.2 от същия член – няма основание за промяна на задължения за данъци за ревизиран период. По специално в случая не са налице предвидените в т.1 на същия текст основания, а именно: когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван или до влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;
Независимо, че в ЗДДС не са въведени срокове за анулиране на документи, считаме, че крайният срок, до който би следвало това да се признае за допустимо, е издаването на ревизионния акт, като това анулиране следва да бъде сведено до знанието на органа по приходите, компетентен да издаде ревизионния акт. Това становище на ЦУ на НАП е изразено в Писмо 24-00-12/23.06.2008г. на ЦУ на НАП, съгласно изложеното в което „Ако след връчване на ревизионния доклад и преди издаването на ревизионния акт лицето анулира издадения протокол, резултатът от ревизията следва да бъде съобразен с извършеното анулиране, тъй като данъчното задължение се установява с ревизионния акт.”.
Да се допусне да бъде призната правната възможност за едностранно изменение от страна на задълженото лице на влязъл в сила ревизионен акт чрез анулиране на издаден от лицето данъчен документ, без изричен законов текст който да регламентира това,би означавало да не се зачита стабилитета на индивидуалния административен акт. А стабилността на административния акт е пряко свързан с принципа на правна сигурност, валиден за административния процес.
Още веднъж подчертаваме, че настоящото становище е принципнои изхожда от изложеното в запитването,само методологическиподпомага компетентните органи по приходите, съответно Решаващия орган, относно тълкуването на относимите към казуса правни норми.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар