O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 28.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1153 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 10976/11.05.2010 година на Д. К. К. от[населено място] чрез адв.З. Н.- АК П, срещу въззивно Решение Nо 406 от 24.03.2010 година по гр.възз.д. Nо 311/2010 година на ОС-П,.
С посоченото решение , окръжният съд е потвърдил решението на първата инстанция по допускане съдебна делба на самостоятелни тавански помещение в таванския етаж на масивна 4-етажна жилищна сграда в[населено място] , ул.”Р.Ж.” Nо 15 – а именно таванско помещение Nо 1 с полезна площ от 17.02 кв.м. при посочените граници, таванско помещение Nо 2 с полезна площ от 21.40 кв.м. при посочените граници, таванско помещение Nо 3 с полезна площ от 13.80 кв.м. при посочените граници и таванско помещение Nо 4 с полезна площ от 22.13 кв.м. при посочените граници, между страните по делото при права съответно : за съделителя Г. Х. Щ. и Х. Х.Щ. – 23.68/100 идеални части при равни права за всеки от тях , за съделителя В. Ч.- 25.94/ 100 идеални части , за съделителя Д. К.- 25.95/100 идеални части и за съделителите Г. Х. Щ. и И. Щ., в режим на съпружеска имуществена общност- 24.43/ 100 идеални части .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение следва да бъде отменено, защото при постановяването му съдът не е съобразил доказателствата по делото, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод , че „когато при решаване на един съдебен спор са допуснати нарушения на материалния закон , съществени нарушения на съдопроизводствени правила, а в конкретния случай и необоснованост на атакувания съдебен акт, това аргументира касационната инстанция да приеме за необходимо точното спазване и прилагане на процесуалните правила и материалния закона, както и правилата на формалната логика за предпоставка , под която се субсумират фактите от всеки конкретен случай и която рефлектира върху отговора , който решаващият съд дава на поставения въпрос”. Поддържа се , че „настоящият случай попада под приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК и защото „ точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точното прилагане на закона”.
С допълнителна молба е уточнено, че материално-правния въпрос е този по прилагане на чл. 40 ал.2 ЗС , а противоречието произтича от това , че единият етаж не е жилищен, а за четвъртия етаж не е налице придобиване на общи части от сградата. Кататорът се позовава на Решение Nо 154 от 1.12.1964 година по гр.д. Nо 131/1964 година на ОСГК/ непредставено по делото/.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- Г. и И. Щ., чрез адв. Н.А. АК-П. , с които се поддържат доводи недопустимост на касационното обжалване при липсата на конкретно формулиран правен въпрос , който да е разрешен в противоречие с съдебната практика или да се нуждае от ново тълкуване с цел развитие на правото, както и се поддържат доводи за законосъобразност на обжалваното решение, правилно приложение на закона и процесуалните правила.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК.
Основното изложените по делото не сочи конкретен материално-правен или процесуално правен въпрос касаещ делбения процес , който въпрос би могъл да съставлява такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, предвид на конкретните разяснения на ТР 1/2009 г. на ОСГКТК ВКС в тази насока. Доколкото с уточнението на изложението се сочи като въпрос , този за приложение на чл. 40 ал.2 ЗС, то релевираните доводи и наведени аргументи от касатора са не могат да се приемат за основателни.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. За да е налице противоречие със задължителната практика на съдилищата , следва касаторът да обоснове такова, като изрично посочи с коя задължителна практика е налице противоречието. Даденото разрешение по Решение Nо 154/ 1.12.1964 година по гр.д. Nо 131/1964 година на ОСГК не сочи противоречие с разрешението на въззивния съд, който се е позовал и на приложението на ТР 34/1983 година на ОСГК на ВС след като спорът не е бил за характера на подпокривното пространство , нито за това , че в етажната собственост има изградени четири самостоятелни обекта на правото на собственост и всеки един от тези обекти има за принадлежност съответни части от общите части на сградата, независимо дали са уредени облигационните отношения между етажните собственици.
Решавайки спор за наличие на съсобственост и допустимост на делбата по отношение на изградените и обособени самостоятелни тавански помещение в таванския етаж на етажната собственост, въззивният съд е съобразил изцяло задължителната съдебна практика по приложение на закона- чл. 38 ЗС във вр. с чл. 40 ал.2 ЗС, поради което и липсва каквато и да е необходимост от ново различно тълкуване на правните норми , т.е. не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основания чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 10976/11.05.2010 година заявена от Д. К. К. от[населено място] чрез адв. З. Н.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 406 от 24.03.2010 година по гр.възз.д. Nо 311/2010 година на ОС-П. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :