О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 06.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 40 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 17.10.2012 год. по гр. д. № 9483/2012 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 9.04.2012 год. и това от 18.05.2012 год., постановени по гр. д. № 50693/2011 год. на Софийския районен съд, с които е допусната съдебна делба на поземлен имот в [населено място], с идентификатор * с площ 887 кв. м., ведно с подобренията и построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *, със застроена площ 92 кв. м., подробно описана и паянтова жилищна сграда с идентификатор * между С. Х. А., М. Х. А., Г. С. С. и А. С. С. при определените с допълнителното решение квоти – за първите двама по 1/12 ид. ч. и за последните двама – по 5/12 ид. ч. от имота.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителите Г. и А. С., чрез пълномощниците им, с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за обезсилването му, респ. отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулирани са като правни въпроси с твърдение да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните такива: Възможно ли е без оспорване на завещанието и нотариалния акт съдът служебно да се произнесе по тяхната нищожност и възможно ли е съдът сам да променя делбените квоти в производство за поправка на очевидна фактическа грешка.
Други съображения за обосноваване наличието на поддържаното основание за допускане на касация не са изложени от касаторите.
Съделителите ищци, чрез пълномощника им в представения писмен отговор оспорват наличето на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, респ. основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да допусне делбата на спорния имот в [населено място], въззивният съд приел, че страните са съсобственици – ищците по наследство от наследодателката им С. Г., а ответниците по давностно владение на завещаните им от нейния съпруг Г. Г. части. Въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства съдът заключил, че като придобит по време на брака между Г. и С. Г. и при липса на доказателства за оборване на презумпцията за съвместния им принос в придобиването, имотът има характер на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпругата през 1993 год. Наследството й в размер на ? ид. ч. от имота е преминало в законните й наследници – преживелият съпруг Г. Г. и братята й – ищците по делото, при дяловете съобразно чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН. Придобитите по наследство от тях идеални части не са придобити по давностно владение от ответниците, в какъвто смисъл същите са възразявали, тъй като е взето предвид основанието, на което същите са установили фактическа власт върху имота – завещанието от Г. Г., а то е с предмет притежаваните от него 10/12 ид. ч. – половината от имота, като негова лична собственост и 2/3 ид. ч. от наследството на съпругата му. Ответниците са знаели, че имотът е съсобствен, с оглед установения от свидетелите факт на провеждани разговори за делбата му.
Обстоятелството, че са установили фактическа власт върху целия имот не е достатъчно да обоснове извод, че ответниците са променили намерението си и са завладяли и наследствената част на ищците, тъй като манифестиране на такава промяна на намерението им да своят целия имот за тях е налице от снабдяването им с констативния нотариален акт от 2010 год., от когато до предявяването на иска за делба не е налице изискумия се срок. Доказателства за по-ранен момент на променено субективно отношение по отношение на притежаваните от ищците части не са налице.
Поради това и отчитайки съсобствения характер на имота съдът допуснал съдебна делба, като по отношение частите на ответниците приел, че е налице давностно владение на притежаваните от Г. Г. части, предмет на завещанието в тяхна полза. Съдът приел същото за нищожно, поради липса на безвъзмездно разпореждане с оглед на съдържанието му, и на основание чл. 42, б. „в” ЗН, но е признал същото като основание за установеното владение от ответниците в необходимия за придобиване по давност срок. Поради това и формулираният въпрос относно служебното произнасяне на съда по нищожността на завещанието не е обусловил извода за наличие на съсобственост в определените квоти, тъй като и при действително завещание изводът за притежаваната от ответниците част от имота не би се променил – тя е в обема на притежаваните от Г. Г. права в размер на 10/12 ид. ч. Релевантен за спора е въпросът за притежаването на имота в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпругата, наследяването на нейната част от наследниците й по закон /каквито са нейните братя и преживелият съпруг/ и поддържаното възражение за придобиване по давност на наследените части на братята на наследодателката от страна на ответниците, което е прието за неоснователно от въззивният съд поради липса на фактическия състав на придобивната давност относно тези части. По отношение на представения констативен нотариален акт не е налице прогласяване на нищожността му, а преценка на обема на правата на ответниците, придобити на това основание, на което е издаден и актът – придобивната давност.
Следователно, поставените въпроси не са релевантни за решаващия извод на въззивният съд, какъвто е и въпросът за поправяне на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно квотите на страните. Въззивният съд е изложил подробни и аргументирани съображения относно правата на страните в съсобствеността, и с оглед съвпадане на неговите изводи с направените такива в допълнителното решение на първоинстанционния съд, е потвърдил същото. Изводът му относно квотите на страните не е обусловен от така формулирания от касаторите втори въпроси, поради което и не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване – правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото като обуславящ изводите на съда. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради липса на изложени в този смисъл съображения.
Поради това и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а с оглед този изход касаторите следва да понесат направените от ответниците разноски.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6699 от 17.10.2012 год. по гр. д. № 9483/2012 год. на Софийски градски съд по касационната жалба на Г. С. С. и А. С. С., чрез Адвокатско дружество „Б. и Т.”, [населено място].
Осъжда Г. С. С. и А. С. С., [населено място], [улица] да заплатят на С. Х. А. и М. Х. А. от същото село направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: