О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
[населено място], 24.03.2011год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 77/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на П. Й. Ш. от[населено място] и М. Л. Ш. от[населено място], чрез пълномощника им адв. Ст. С., против въззивното определение от 3.12.2010 год. по ч. гр. д. № 1024/2010 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт за прекратяване на производството по гр. д. № 77/2010 год. на Районен съд,[населено място] по установителните искове за собственост на жалбоподателите.
С частната жалба се обжалва и въззивното определение в частта му, с която е прекратено производството по обжалването на определението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлено искането на жалбоподателите за спиране производството по другото дело – това по гр. д. № 65/2010 год. за делба на същия имот.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалвания акт с молба за отмяната му и връщане на делото за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявените искове.
Ответниците М. П. А., С. И. Ш. и Л. Й. К. не са взели становище по жалбата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба против въззивното определение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявените искове, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 65/2009 год. на Е. районен съд е допусната съдебна делба на процесния имот между страните по настоящето дело, при определените в него квоти. И в делбеното производство, и в настоящето спорът е с еднакъв предмет – относно частта на съделителите, в т. ч. и на настоящите ищци, в съсобствеността, поради което и съгласно чл. 299 ГПК същият не може да бъде пререшаван. Поради това приел за недопустими предявените установителни искове за размера на притежаваната от ищците част в съсобствения имот и потвърдил прекратителното определение на районния съд.
В изложението касаторите формулират като въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика този за характера на двете производства – това по настоящето дело, образувано по установителните им искове за собственост на твърдяната идеална част от процесния имот на основание придобивна давност от 1996 год., наследство и делба и делбеното производство, в което същите са участвували като съделители, поддържайки становище за различна квота от припадащата им се по наследство от общия наследодател.
Приемайки, че спорът относно размера на квотата на ищците в съсобствения имот е решен с влязлото в сила решение в делбеното производство, поради което и този спор не може да се пререшава в настоящето производство по предявените установителни искове, въззивният съд всъщност е приел, че предметът на делата е еднакъв – установяване на размера на дела на съделителите, каквото качество са имали в делбеното производство и настоящите жалбоподатели. Този въпрос е решен с влязлото в сила решение по допускане на делбата на спорния имот и е приложима разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК.
Произнасянето на въззивния съд по поставения процесуалноправен въпрос не е противоречиво решаван в представените две определения на ВКС, за да обоснове приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение в тази му част. Действително, в определението по ч. гр. д. № 3074/2008 год. на Пето г. о. е прието, че е допустимо извън делбеното производство в друго такова да се реши спор за изключително право на собственост върху имот, предмет на делбата, независимо от допустимия й предмет – всички спорове във връзка със собствеността и принадлежността на даден имот към наследството, но за разлика от фактите по него, в настоящия случай е налице влязло в сила решение по допускане на делбата на процесния имот. С него квотите на съделителите са определени със сила на присъдено нещо, като всички доводи и възражения на съделителите относно съсобствеността, вкл. и размера на дяловете им в нея, са преклудирани. Такава е правната последица от влязлото в сила решение и за основанието, на което са предявени настоящите установителни искове – придобивна давност, което е следвало да бъде релевирано и установено в делбеното производство от настоящите касатори, като страни в него с оглед двойното им качество на ищци и ответници по иска за делба.
И другото представено определение по гр. д. № 445/2009 год. на Първо г. о. на ВКС е неотносимо към поставения процесуалноправен въпрос – и при този спор е налице висящо призводство за делба на имота, по отношение на който е приета преюдициалността на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Фактите в настоящия казус са различни – налице е влязло в сила на 27.07.2010 год. решение по допускане на делбата на спорния имот, при определените в него дялове на съделителите. Този въпрос не може да бъде пререшаван и произнасянето на въззивния съд по него не бележи противоречие с представената от касаторите съдебна практика, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Касационното обжалване на въззивното определение в тази му обжалвана част не следва да бъде допуснато.
В останалата й част частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е прекратено производството по жалбата против определението на районния съд, с което е отхвърлено искане за спиране на производството по друго дело – това по делбата на спорния имот. Въззивният съд приел на първо място, че с отхвърляне на искане за спиране на производство не се прегражда производството по делото, поради което и по аргумент от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК това определение не подлежи на обжалване. На второ място приел, че искането за спиране касае друго дело, а не настоящето, поради което и първоинстанционният съд не е имал основание да се произнесе по него.
Съображенията относно недопустимостта на първоинстанционното определение в тази му част се споделят от настоящата инстанция, но с оглед липсата на постановено обезсилване от въззивния съд, следва да се произнесе по допустимостта на обжалването му. Изводът за необжалваемост на определение, с което се отхвърля искане на спиране на производство е законосъобразен. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидено изрично възможността да бъде обжалвано, поради което и не е от категорията на определенията, подлежащи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поради това и като е прекратил производството по подадената срещу него частна жалба, въззивният съд правилно не се е произнесъл по съществото й. Въпреки липсата на постановен изричен диспозитив за оставянето на недопустимата частна жалба без разглеждане, а само последицата от това – прекратяването на производството по нея, като краен резултат въззивното определение в тази му част следва да се потвърди.
По изложените съображения настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 3.12.2010 год. по ч. гр. д. № 1024/2010 год. на Софийския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определението от 22.07.2010 год. по гр. д. № 77/2010 год. на Районния съд,[населено място] за прекратяване на производството по него.
ПОТВЪРЖДАВА горното въззивно определение в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: