О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 14.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІI гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 9 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частната касационна жалба на И. а. „В. к. и в.-п. д.”, чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт М. Н., против определението от 18.09.2012 год. по ч. гр. д. № 10647/2012 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено определението от 14.06.2012 год. по гр. д. № 23274/2011 год. на първоинстанционния Софийски районен съд и вместо това е постановено спиране на изпълнението на заповедта от 9.06.2011 год. за незабавно изпълнение на парично задължение от акт за начет от 21.12.2010 год. за сумата 1 924 004.22 лв. главница, ведно със законната лихва от 31.06.2011 год. до изплащане на вземането и 38 480.08 лв. разноски.
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на постановеното определение поради неправилен и необоснован извод на въззивния съд за наличие на убедителни писмени доказателства за спирането на принудителното изпълнение. Иска се отмяната на постановения акт, като вместо това искането за спиране се отхвърли.
Ответникът С. П. С., чрез адв. П. М., оспорва жалбата.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване с частна касационна жалба съдебен акт, поради което и настоящето производство е недопустимо.
Съображенията за този извод са следните:
Определението на въззивния съд е постановено по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК по частната жалба против определението на първоинстанционния съд по искане за спиране на изпълнението, във връзка с разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 т. 8 ГПК, поради което и не подлежи на касационен контрол. То не е от категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е преграждащо развитието на делото, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или да прегражда неговото развитие. Както е прието в съдебната практика, която се споделя и от настоящият състав, това определение има привременен характер с оглед защитата на длъжника до решаване на спора по съществуване на вземането, и с оглед аналогията на чл. 250 ГПК /отм./ се приемат за приложими разясненията на т. 6 ТР № 1/2001 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. а. „В. к. и в.-п. д.”, чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт М. Н., против определението с № 14656 от 18.09.2012 год. по ч. гр. д. № 10647/2012 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е спряно изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение от 9.06.2011 год. по гр. д. № 23274/2011 год. на Софийски районен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, на който се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: