Изх.№ 53-00-269 от
2011 г.
чл.9, ал.2, т.1,чл.21, чл. 82, ал. 2, от ЗДДС, §1, т. 25 от ДР на ЗДДС
В писмото е посочено, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС и се занимава със закупуване на SSL сертификат от американска компания като сертификатът се изпраща на дружеството по електронен път и дружеството също го препраща по електронен път на своите клиенти, които сами си го инсталират, а при проблем се обръщат към TheSSLStore.com. Клиентите са от целия свят, включително и България. Фактурирането на продукта е от Америка или Великобритания.
Въпросите, които се поставят в запитването са:
1.Предмет на сделката по прехвърляне на продукта от дружеството към неговите клиенти – прехвърляне на собственост върху стока ли е или е услуга?
2.Следва ли дружеството да се регистрира по ЗДДС и на какво основание?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
В §1, т. 25 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това, при предоставянето на стандартен софтуер, ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
От значение за определянето на вида на доставката е дали SSL протоколът има характер на софтуер, предвид това, че софтуерът (програмно осигуряване) е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна машина, а протоколът е система, метод за обмен на данни между потребител и сървър.
В тази връзка, доколкото SSL протоколът има характер на софтуер, той няма да е стандартен софтуер, защото от изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че SSL протоколът не е записан на технически носител, аклиентите го получават по електронен път и сами си го инсталират. Доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път е дефинирано като „услуги, извършвани по електронен път” /§ 1,т. 14, б.”б” от ДР на ЗДДС/. Следователно, в случай, че предоставяният софтуер не е стандартен по смисъла на ЗДДС, тъй като не е записан на технически носител, ще е налице доставка на услуга.
От друга страна, доколкото SSL протоколът не представлява софтуер, а е метод за криптиране, то доставката му не следва да се отнася към доставка на софтуер(стандартен или не), а следва да се третира като доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС /прехвърляне правото на собственост върху стока/ или доставка на услуга, предвид разпоредбата на чл.9, ал.2, т.1 от закона, съгласно която за доставка на услуга се смята продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество. Тъй като в запитването е посочено, че SSL протоколът се предоставя на клиента по електронен път, т.е. няма материален израз, то следва да се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС и доставката на този протокол да се счита за доставка на услуга.
Предвид изложеното до тук, за доставките на дружеството към клиенти ще са приложими разпоредбите на чл.21 от ЗДДС, касаещи доставки на услуги. Във връзка с това следва да се има предвид, че на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Съгласно ал.1 на същия член на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. В тази връзка дружеството следва да се регистрира на основание чл.97а, тъй като осъществява хипотезата на ал.1, и на ал.2 на чл.97а от ЗДДС, при извършването на услуги по реда на чл.21 от ЗДДС към данъчно задължени лица или получаването на услуги в качеството си на данъчно задължено лице. В случай, че клиентите са данъчно незадължени лица от държава членка на Общността, то мястото на изпълнение на услугите по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДДС ще е на територията на страната и дружеството ще формира оборот за регистрация по реда на чл.96 от ЗДДС. Ако клиентите са данъчно незадължени лица извън Общността, за определяне мястото на изпълнение ще е приложима разпоредбата на чл. 21, ал.5 от ЗДДС – там, където е установен получателят на услугата и в тези случаи няма предвидено задължение за регистрация по ЗДДС на дружеството.’