O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
София, 11.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията Балевска
гр.дело № 507 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4550/09.02.2010 година, заявена от А.-94”ООД[населено място] чрез адв.П. С.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 8 от 04.01.2010 година постановено по гр.д. Nо 1663/2009 година на Варненския окръжен съд.
С посоченото решение е отменено решение на Варненския районен съд от 29.06.2009 година по гр.д. Nо 3125/2008 година в производство по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ и по същество е постановено ново, с което заявеният срещу Н. Е. В. и П. Н. В. положителен установителен иск с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ да се приеме за установено, че търговското дружество е собственик на реална част с площ 290 кв.м. от ПИ Nо 409 по КК от 2006 година на[населено място], означена със син цвят на комбинирана скица на основание правоприемство от [фирма] В. и преобразуване по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и § 34 от ПЗР на ЗИД ЗППДОбП/ отм./, е отхвърлен.
Прието е, че на ДП”.„[населено място] е предоставено за стопанисване и управление терен с площ от 7065 кв.м. , от които 3000 кв.м./ за почивна база/ по силата на процедура по преобразуване в държавна фирма , в последствие търговско дружество и приватизация, са собственост / записани по баланса / на дружеството ищец.Искът обаче е отхвърлен с довод, че сне може да се определят кои точно 3000 кв.м. притежава дружеството ищец и дали спорните 290 кв.м. попадат в терена , които в записан като дълготрайни материални активи на дружеството. Доводите за колизия между правата на страните, в контекста на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, не са обсъдени.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, и е необосновано, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т. 2 и т.3 ГПК.
По делото е представено изложение,с което допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че по основният , обуславящ крайния извод на делото въпрос за фактически състав на придобивното основание по чл. 17а от ЗППДОбП/ отм./ и доказването на неговите елементи, произнесеното от въззивния съд решение е в противоречие с практиката на ВКС и отчасти с практиката на съдилищата по съображения , че чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ установява , че с акта на преобразуване на държавното предприятие на новосъздаденото търговско дружество се предоставя онова имущество, което е било предоставено в оперативно управление и стопанисване на бившето държавно предприятие. Критерият на съдилищата касаещи трансформирането на правото на оперативно управление в право на собственост е заприходяването му в баланса на предприятието праводател, да не е изключена изрично с акта на преобразуването и да е включена в баланса на новообразуваното търговско дружество , в която насока са произнесени и Решение Nо 81/10.03.2008 година по гр.д. Nо 1559/2006 г. ВКС-V отд. и Решение Nо 76/06.03.2009 година по гр.д. Nо 5877/ 2007 год. на ВКС-II отд.
Поддържа се , че е налице и противоречиво разрешаване на въпрос, който е поставен по делото, макар и да няма изрично произнасяне , но такова би се дължало, ако се приеме за доказано правото на собственост на търговското дружество а и следва с оглед на крайния извод по делото , а именно за изпълненото строително мероприятие като пречка за възстановяване собствеността по чл. 10б от ЗСПЗЗ и правата на възстановените собственици в контекста на § 6 ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП/ отм./ и § 11 от ДР на ЗПСПК в хипотезите на включване на такива имоти в капитала на приватизирани бивши държавни търговски дружества.Сочат се решения на състави на ВКС.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговр от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. предвид посочената цена на иска от 37 091.25 лв.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба настоящият състав на ВКС намира , че са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване в предметната рамката на чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК.
Представената с изложението на касатора съдебна практика сочи на противоречиво разрешаване на поставения материално правен въпрос за фактически състав на придобивното основание по чл. 17а от ЗППДОбП/ отм./ и доказването на неговите елементи, и обуславя допустимостта на касационното обжалване. По втория въпрос касаещ изпълнено строително мероприятие като пречка за възстановяване собствеността по чл. 10б от ЗСПЗЗ и правата на възстановените собственици в контекста на § 6 ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ и § 11 от ДР на ЗПСПК в хипотезите на включване на такива имоти в капитала на приватизирани бивши държавни търговски дружества, въззивният съд няма произнасяне по същество,не изводите по този въпрос за обусловили крайния правен извод за отхвърляне на иска, поради което и този въпрос не може да бъде квалифициран като такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , в съответствие и с разясненията на т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 741. 83 лв. / седемстотин четиридесет и един лв. и о. 83 лв./, вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4550/09.02.2010 година, заявена от [фирма][населено място] чрез адв.П. С.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 8 от 04.01.2010 година постановено по гр.д. Nо 1663/2009 година на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора търговско дружество [фирма][населено място] чрез адв.П.С. , че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 741.83 лв. /седемстотин четиридесет и един и 0.93 лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касатора ,чрез процесуалния му представител адв. П.С. –АК В. се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :