О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр. София, 19.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 141 по описа за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на П. Г. К., Й. Й. Й., М. Й. Й., З. Й. Й., Г. С. М., К. С. Б., П. С. М., Р. Ц. А., Н. Ц. Н., К. Ц. Г., Р. Д. К., Н. Д. К., Г. В. Ч., Е. И. К., М. Б. К.-С. и П. Б. К., всички чрез адвокат А. М., против определение № 479 от 21.12.2011 год. по гр. д. № 1225/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против въззивното решение № 390 от 4.08.2011 год. по гр. д. № 968/2010 год. на Благоевградския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като считат, че с оглед същността на предявения иск цената му следва да се определи от съда, евентуално по реда на чл. 69 ГПК и същата е над предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер, поради което и касационното обжалване на въззивното решение е допустимо.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Касационният съд е констатирал, че обжалваното с подадената касационна жалба въззивно решение е по дело с цена на иска под 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изменението с ДВ бр. 100/2010 год., то не подлежи на касационното обжалване. Позовал се е на данните за цената на иска в размер на ? от данъчната оценка на имота, съгласно действуващия към момента на предявяване на иска процесуален закон – чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. Поради това и при условията на иззета компетентност касационният съд оставил без разглеждане подадената против въззивното решение по дело с цена на иска под 5 000 лв. касационна жалба като процесуално недопустима и прекратил производството по нея.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е постъпила при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., поради което и това е приложимият процесуален закон за преценка на допустимостта й с оглед предвидения критерий за цената на иска, предмет на въззивното решение.
Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационно обжалване на въззивните решения с оглед цената на иска. Поради това и доводът за приложимост на критерия обжалваем интерес, като паричен еквивалент на спорното право, предвиден в чл. 280, ал. 2 ГПК преди горното изменение на закона, е неоснователен.
Правилно предходният състав на касационния съд е взел предвид цената на иска за собственост към момента на предявяването му, което в случая е при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и възлиза на ? от данъчната оценка на имота, удостоверена по делото с няколко представени удостоверения от [община]. Дори и да се вземе предвид издаденото въз основа на съдебно удостоверение такова с дата 31.05.2006 год., удостоверяващо данъчна оценка на имота в размер на 6 849.20 лв., то цената на предявения иск отново е под минималния праг от 5 000 лв., а именно – 1 712.30 лв. Върху тази цена на иска е внесена и дължимата държавна такса от страна на жалбоподателите, ищци в първоинстанционното производство, вкл. и за вписване на исковата молба /л. л. 73 и 74 от първоинстанционното производство/, като спорът по този въпрос е преклудиран след първото по делото заседание и не може да бъде повдиган от една от страните, с цел преодоляване недопустимостта на касационното обжалване поради цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв.
Поради горните съображения обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба против решение с цена на иска под 5 000 лв. е правилно и следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 479 от 21.12.2011 год. по гр. д. № 1225/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на П. Г. К., Й. Й. Й., М. Й. Й., З. Й. Й., Г. С. М., К. С. Б., П. С. М., Р. Ц. А., Н. Ц. Н., К. Ц. Г., Р. Д. К., Н. Д. К., Г. В. Ч., Е. И. К., М. Б. К.-С. и П. Б. К. против въззивното решение № 390 от 4.08.2011 год. по гр. д. № 968/2010 год. на Благоевградския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: