О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 27.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.12.2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 577/2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. С. Я. от [населено място], [община], чрез адвокат Ст. И., против определението от 12.10.2011 год. по гр. д. № 479/2011 год. на Добричкия окръжен съд, с което е спряно въззивното производство в частта му по въззивната жалба на ответниците по иска против тях за подобрения в имота до приключване на производството по исковете им против ищеца, сега жалбоподател, за премахване на същите, на основание чл. 109 ЗС.
Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед връзката между предявения от него главен иск – по чл. 108 ЗС и евентуално предявения такъв за заплащане на подобренията в спорния имот, разглеждането на който е обусловен от отхвърлянето на първия.
Ответниците по частната жалба оспорват допустимостта й с оглед размера на присъдените суми, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, евентуално оспорват същата като неоснователна. Претендират и разноските за настоящето производство.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и обсъди доводите в частната жалба, приема следното:
Производството по гр. д. № 479/11 год. на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивните жалби на двете страни – ищецът В. Я. е обжалвал първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска му по чл. 108 ЗС за ? ид. ч. от спорния имот, а ответниците И. Т., В. Я. и Х. Х. – в частта му, с която е уважен предявения против тях евентуален иск за заплащане на направените от ищеца подобрения в собствения им имот, като всеки от тях е осъден да му заплати по 3 074.33 лв. за тях. Въззивното производство по жалбата на ответниците е спряно с протоколното определение от 12.10.2011 год. поради образувани и висящи производства по предявени искове по чл. 109 ЗС за премахване на тези подобрения, като въззивният съд приел, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Настоящето производство е процесуално допустимо, като такова по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Д. на ответниците по частната жалба за недопустимостта му на основание чл. 274, ал. 4 ГПК е неоснователен.
Предявеният в настоящето производство иск за заплащане на подобренията в имота е евентуален, доколкото иска за собственост не се уважи. Това условие е настъпило с оглед произнасянето по иска за собственост, който е отхвърлен, поради което и съдът следва да се произнесе по евентуалния за заплащане на подобренията в същия този имот, за който ответниците са поддържали да е тяхна собственост при осъществената защита срещу главния иск на ищеца. Извършените в имота подобрения са в техния имот, поради което и възникналите облигационни отношения с подобрителя следва да се ликвидират, като ирелевантно за този спор е обстоятелството дали са законно построени или не. Релевантно обстоятелство е наличието на подобренията към момента на разрешаването на спора за собствеността на имота, като към този момент следва да се разреши и спора за правата на подобрителя, който не е обусловен от предявявянето на иск по чл. 109 ЗС. С него собственикът защитава своето право срещу неоснователно действие, което му пречи да го упражнява, докато искът по чл. 72, респ. чл. 74 ЗС има за предмет разрешаването на отношенията между подобрителя и собственика на имота, възникнали по повод на подобренията в него, на принципа за недопустимостта на неоснователното обогатяване.
Поради тези съображения предявените искове по чл. 109 ЗС от настоящите ответници, по които са налице образувани производства, не са преюдициални за произнасянето по иска за подобренията в имота, с оглед отхвърлянето на главния иск на В. Я. за собственост на ? ид. ч. от него. Като е спрял производството по него, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на жалбата против първоинстанционното решение по евентуалния иск за заплащане на подобренията в имота.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о., ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА протоколното определение от 12.10.2011 год. по гр. д. № 479/2011 год. на Добричкия окръжен съд, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на гр. д. № № 1110/2010 год. и 21/2011 год. на Балчишкия районен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждането на въззивната жалба на И. Х. Т., Х. И. Х. и В. Х. Я. срещу първоинстанционното решение в частта му за подобренията в имота.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: