О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 510
София, 20.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември на две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 456 / 2012 година,
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Ч. Р. М. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 226 от 03.05.2012 г. по гр.д. Nо 750/2011 година на ВКС- I. отд., с което на основание чл. 251 ГПК е оставена без уважение молба за тълкуване на Определение Nо 26 от 16.01.2012 година по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК .
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и отказа да се даде тълкуване на употребените изрази е отказ от правосъдие.Иска се отговор на поставените искания за ясно дефиниране на понятията „обжалваем интерес” и „за парични вземания” в контекста на чл. 280 ал.2 ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпил отговор от противната страна- М. на отбраната , с който се оспорват изложените съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е процесуално допустима от гл.е на спазения срок за обжалване и спазен ред за обжалване .
Определенията на касационния съд , постановени на основание чл. 274 ал.1 т.2 ГПК са обжалваеми, като такива , чиято обжалваемост е определена от закона/ чл. 251 ал.5 ГПК във вр. с чл. 286 ал. 2 във вр. с чл.1 т.3 ГПК , като с оглед на постановилия ги компетентен съд , редът за тяхното обжалва е установен в разпоредбата на чл. 274 ал.2 ГПК.
С действащият ГПК правилата за тълкуване на съдебното решение / в т.ч. и определения и разпореждания на съда / са уредени от чл. 251 ГПК.
Съдебната теория и практика приемат , че на тълкуване подлежи само онова съдебно решение/ като родово употребен термин на видовете съдебни актове/, която е неясно от гл.т. на приложение на правните му последици като изпълнителна сила, конститутивно действие , поради която неясна воля не може да бъде реализирано .
С тълкуването на един съдебен акт се цели отстраняване неяснота на произнесеното становище на решаващия съд , тълкуват се вече изразените мотиви , а не се тълкуват наново доказателствата или приложимия закон. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда , но не и до нови факти и правни норми.
В конкретния случай молителят поддържа неяснота на обжалваното определение по отношение на употребени термини – „правен интерес” и „ искове за парични вземания”.С обжалваното определение съдът е взел становище, което очевидно не задоволява жалбоподателя. Настоящият състав намира , че тази „неудовлетвореност” не почива на обективни основания. Употребените с определение за прекратяване на касационното производство поради недопустимост на касационната жалба понятия „материален правен интерес” и „искове за парични вземания” са легални законови понятия , чието правно съдържание е ясно.Материалният правен интерес , е иманентна характеристика на исковете за реализиране на имуществени право , поради което този интерес намира числов / стойностен / паричен израз в цената на иска. Ако тази цена на иска за парично вземане е под 5000 лв. и касае гражданско-правен ред за реализиране на правото, то предвиденият от законодателят ред за разглеждане е на две инстанции. Т.е. какъвто и законов израз да се използва от съда , касационното обжалване , когато се касае до гражданко-правен спор с цена на иска под 5000 лв. , е недопустимо, а подадената касационна жалба срещу въззивното решение се връща.
Яснотата на използваните от съда правни понятия не може да даде основания за тълкуване извън това на законодателя , поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено .
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ч. Р. М. от [населено място] срещу Определение Nо 226 от 03.05.2012 г. по гр.д. Nо 750/2011 година на ВКС- I. отд., с което на основание чл. 251 ГПК е оставена без уважение молба за тълкуване на Определение Nо 26 от 16. 01.2012 година по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :