O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 19.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 143 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8361/31.11.2011 година на [община] , заявена от К. на общината Н. К. Д. и приподписана от г.юрисконсулт Р. срещу Решение Nо 79 от 07.10.2011 година по гр.възз. д. Nо 175/2011 година на АС-Бургас.
С обжалваното решение , Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция , с което по отношения на [община] , на основание чл. 124 ал.1 ГПК е прието за установено , че С.-М.”АД [населено място] е собственик на следния недвижим имот- реално обособена част от 1120 кв.м. ид.части от ПИ *, целият с площ от 6 227 кв.м. кв.м., находящ се в к.к.С. б., [община].
Поддържа се , че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния и процесуален закон при разглеждане на възражението за липса на съсобственост поради вложени изцяло лични средства в придобиването на процесното жилище, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото , допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че по въпросите, от значение за изхода на спора- преклузивен или инструктивен е срока по § 43 от ППЗДОбП/ отм./ и при направено оспорване на основание чл. 17 ал.2 ГПК на индивидуален административен акт, който се противопоставя на страна по делото, което не е била участник в административното производство по издаването му и обжалването му , съдът обвързан ли е от практиката на ВАС относно валидността на административните актове, е налице необходимост от произнасяне от страна на ВКС, което би било от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото предвид на лисата на практика.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- [фирма] [населено място] чрез адв. С. М.- АК Б. , с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване с доводи , че липсват законови предпоставки за допускане на касационно обжалване- правните въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, като становището е обстойно мотивирано. Алтернативно се подържа довод за неоснователност на касационната жалба .Претендират се разноски по представен Договор за правна помощ и съдействие в размер на 750 лв.
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , с обжалваното въззивното решение съдът се е произнесъл по иск за собственост с данъчна оценка на целия терен от 54 992 лв.,поради което същата се явява процесуално допустима.
За да уважи иска за собственост, заявен на основание чл. 124 ал.1 ГПК срещу [община] , въззивният съд е приел, че ищецът по делото- [фирма] [населено място] е доказал , при условията на главно и пълно доказване , че е собственик на процесния недвижим имот – реално обособена част от 1120 кв.м. ид.части от ПИ *, целият с площ от 6 227 кв.м. кв.м., находящ се в к.к.С. б., [община], като прилежащ терен на почивна станция като придобивното основание е универсално правопримство при преобразуване на държавна фирма в търговско дружество и последващо увеличение на капитала на същото/ [фирма] със 100 % държавно участие / чрез апорт на процесната земя по силата на Заповед РД-02-14-631/19.06.1996 година на М. .
Не са възприети доводите на О., релевирани като защита в отговора по чл. 131 ГПК, за нищожност на цитираната заповед- като индивидуален административен акт, поради липсата на индивидуализация на терена от 1120 кв.м., с довод , че към 1996 година земята е отразена като такава по сметка 201 по баланса на дружеството , без нови граници поради липса на изготвен и одобрен кадастрален и регулационен план, но с възможност за пълна индивидуализация по старите граници на отменен кадастрален план.
Не е прието за основателно, макар и релевирано за първи път като защита на О. , възражението , че срокът по § 34 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ е преклузивен , поради което и издадената след този срок заповед е нищожна, след като аргументирано е прието, че процедурата по оценка на процесната земя с оглед на включването и в баланса на търговското дружество по реда на чл. 17 ал.3 ЗППДОбП /отм./ е започнала в рамките на тримесечния срок и същият е спазен.
След преценка на изведените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК, доводите на касатора по приложеното изложение в контекста на правните изводи на въззивния съд/ изложени по-горе/ , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът за характера на срока по § 34 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ не е предмет на обсъждане от страна на решаващия съд. Решаващите мотиви на съда сочат , че правоизклюващото възражение на [община], макар и заявено пред втората инстанция, е разгледано , приета е тезата , че срокът е преклузивен , но са изложени съображения за неговото спазване.Т.е. правният проблем за характера на този срок- преклузивен или инструктивен е извън произнесеното от въззивния съд решение.Дори и да няма съдебна практика по въпроса, касационното обжалване не може да бъде допуснато след като изведеният правен въпрос е неотносим към спора.
Въпросът при направено оспорване на основание чл. 17 ал.2 ГПК на индивидуален административен акт, който се противопоставя на страна по делото, което не е била участник в административното производство по издаването му и обжалването му , съдът обвързан ли е от практиката на ВАС относно валидността на административните актове, също не може да обоснове основание за допустимост на касационното обжалване.С т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично се прие, че решенията на административните съдилища не могат да се ценят като противоречива съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Именно за това и този въпрос е неотносм пък даденото правно разрешение за законност на заповедта за увеличение капитала на търговското дружество от 1996 година.
С оглед изхода на делото и на основание 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски , съобразно на представения Договор за правна помощ и съдействие в размер на сумата 750 лв. / седемстотин и петдесет лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, ВКС- състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по касационната жалба вх. Nо 8361/31.11.2011 година на [община] , заявена от К. на общината Н. К. Д. и приподписана от г.юрисконсулт Р. срещу Решение Nо 79 от 07.10.2011 година по гр.възз. д. Nо 175/ 2011 година на АС-Бургас.
Осъжда [община] ,представлявана от К. на общината Н. К. Д. да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 750 лв. / седемстотин и петдесет лева/ разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :