О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 13.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 988 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Съделителката Д. Й. Т. от гр. Б. обжалва в срок въззивното решение от 16.10.2009 год. по гр. д. № 530/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 13.04.2009 год. по гр. д. № 720/2001 год. на Благоевградския районен съд, с което е постановено извършването на съдебната делба на магазинно помещение /дюкян/ от 31 кв. м., находящо се в гр. Б., ул. “Ал. С.” № 8А, изградено в полумасивна жилищна сграда в имот пл. № 2654 в кв. 218-А по плана на града от 1994 год., при описаните в решението съседи, чрез изнасянето му на публична продан.
Жалбата на Х. К. Т. е останала нередовна, с оглед неизпълнение на указанието на въззивния съд за подписването й от него, като непълнолетен към датата на подаването й, със съгласието на майка му /разпореждането от 18.12.2009 год. по гр. д. № 530/2009 год. на БлОС/.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на правилото на чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./, с което й е нарушено правото да предяви исканията си за сметки в делбеното производство. Иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав с оглед извършване на нови процесуални действия.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Сочи се, че тълкуването на въззивния съд по въпроса за допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд противоречи на закона и общата справедливост, с което е допуснал и нарушение на чл. 271 ГПК.
След подаване на касационната жалба е починала съделителката Е. Г. З. и на нейно място са конституирани наследниците й Н. М. З., М. Н. З. и В. Н. З.. Същите не са взели становище по касационната жалба.
По делото е постъпила молба на 17.05.2010 год. от страните с искане за обезсилване на постановените по него решения, като на 16.09.2010 год. е представен пред настоящата инстанция и договор, без дата, установяващ квотите на съсобственост на страните в недвижимия имот.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. намира, че не е налице заявено десезиране от произнасяне по въпроса за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, по подадената от Д. Т. касационна жалба – оттегляне по реда на чл. 264, ал. 1 ГПК не е направено. Представеният по делото договор без дата, с нотариална заверка на подписите на страните, не представлява направено изявление в този смисъл, нито представлява отказ от иска. По въпроса за установяване квотите на съсобственост на съделителите, предмет на представения договор, е налице влязло в сила решение в първата фаза на делбата, което не може да бъде обезсилено, поради което и настоящата инстанция дължи произнасяне по реда на чл. 288 ГПК относно наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С него е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е изнесен на публична продан делбения имот. По този способ на извършване на делбата страните не са и поддържали оплаквания пред въззивния съд, като спорът се е свеждал до пазарната оценка на имота и допуснато процесуално нарушение в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Въззивният съд е приел, че районният съд неправилно е дал ход на делото при наличие на пречки за това, съгласно чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./, но не е налице процесуална възможност за предявяване на сметките пред въззивния съд, като същевременно е приел, че страната е могла да заяви искането си по чл. 286 ГПК /отм./ в писмен вид или да реализира правата си по друг ред.
Следователно, поставеният от касаторката въпрос в изложението й не е релевантен за изхода на спора за делба на имота и за способа на извършването й, предмет на втората фаза на делбеното производство. Съдът не е разглеждал иск по сметки, тъй като такъв не е бил предявен, а причината за това – твърдяното процесуално нарушение представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което би се обсъждало само при наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е посочено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, от който е обвързан касационният съд във фазата на селектиране на жалбата. И по-нататък: посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касация, без да бъде посочен такъв релевантен за изхода на спора въпрос, и то при наличие на някоя от хипотезите на т. т. 1-3, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, нито да бъде извеждан същия от твърденията на касатора или от сочени от него факти и обстоятелства. Такъв е и настоящият случай – касаторката не формулира в изложението си въпрос от значение за изхода на делото, въпреки задължението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, а формално се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, позовавайки се на допуснато процесуално нарушение на съда. Последното би било относимо при поставен процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, какъвто не е налице в случая, тъй като решението за способа за извършване на делбата не е обусловен от непредявяването на иска по сметки, вследствие на процесуалното нарушение за даване ход на делото в първото заседание след допускане на делбата. Правото за реализиране на вземания не е преклудирано, поради което и поставеният в изложението въпрос е ирелевантен за изхода на спора за начина на извършване на делбата. Оплакванията на касаторката в тази насока по своята същност представляват касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Същите не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, в което предмет на проверка е наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Общото такова по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, и който трябва да е от значение за формиране на решаващата му воля, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства – отново вж. мотивите на т. 1 от цитираното ТР. Поради това и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 498 от 16.10.2009 год. по гр. д. № 530/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, по подадената от Д. Й. Т. от гр. Б. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: