O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1259
София, 29.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 927/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо А-614/30.04.2010 год. на И. Д. И., К. Д. Д., Я. К. И., С. Й. И., М. Й. С., чрез адв. К. Б.- АК М. срещу въззивно Решение от 26.03.2010 година, постановено по гр.д. Nо 60/2010 година на М. окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК, с доводите , че решението , с което се възстановява земеделски имот и правата на заявителя следва да се преценяват с оглед разпоредбата на ЗСПЗЗ , действала към момента на издаване на решението на ПК/О. , с което се признават правата, а районният и въззивен съд са приложили разпоредбата на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ и са зачели права, придобити на основание придобивна давност по чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ без тази разпоредба да е съществувала към 1995 година . Така решението на въззивния съд противоречи на съдебната практика- Решение Nо 232/1994 година на ВС, Решение Nо 505/1994 год. на ВС, Решение Nо 975/1994 година на ВС.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и с довод, че правата на основание придобивна давност са зачетени , без да е доказан факта , че към момента на внасяне на земите в ТКЗС през 1953 година процесният имот е владян от наследодателя на ищеца, а недоказването на това обстоятелство води до отхвърляне на иска како се приема с Решение Nо 365/2006 год. на ВКС, Решение Nо 1114/2008 година на ВКС.
Останалите доводи за допустимостта на касационното обжалване / по п.3-6 от изложението касаят,незаконосъобразност на решението на въззивния съд т.е. основания по см. на чл. 281 т.3 ГПК, но не и основания за допустимост на самото обжалване.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от адв. А. К.- АК М. , повереник на С. С., с който се оспорват релевираните основания за отмяна на обжалваното решение по същество., както и се наличието на основания за допустимост на касационното обжалване поради липса на точно и конкретно формулирани въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, а доколкото същите могат да се изличат от изложението, то се оспорва тяхната основателност по подробно изложени съображения, като се представя практика на съдилищата за безпротиворечивото интерпретиране разпоредбата на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ .Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за правото на собственост към минал момент и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение от 28.12.2009 година по гр.д. Nо 357/2008 година на Берковския районен съд по уважения срещу И. Д. И., К. Д. Д., Я. К. И., С. Й. И., М. Й. С., иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
За да уважи иска на С. А. С., заявен и разгледан на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ решаващият съд е приел, че по силата на сключения в писмена форма договор за покупко-продажба от 1953 година , наследодателят на ищеца- негов баща А. С. е получил фактическата власт и е започнал да владее процесната нива, като релевираният придобивен способ- придобивна давност е зачетена от съда на основание чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ.
Сочените „материално- правен и процесуално-правен” въпроси , с оглед на които касаторите И. Д. И., К. Д. Д., Я. К. И., С. Й. И., М. Й. С., чрез адв.К. Б.- АК М. обосновават допустимостта на касационното обжалване, доколкото могат да се приемат като въпроси , касаещи материално-правните и процесуални предпоставки за приложението на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ, както и за условията зачитане валидността на решението на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ , с оглед на представената съдебна практика , не са разрешение в противоречие със същата , поради което съдът счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК.
С разясненията на ТР 1/2009 година изрично се приема , че „въпросът” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да е от естество, която е обосновало изхода на спора .
В производството по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ съдът разрешава спор за материално право, чиито предмет е да се установи, кои е бил собственик на процесния земеделски имот към минал момент.в тази смисъл наличието на позитивно решение на ПК за възстановяване или постановен отказ на административния орган- ПК/ О. да възстанови земеделската земя , туй като е възстановена на друг молител , са релевантни само от гл.т. на обстоятелството , че има повече от едно заявление за възстановяване собствеността на един и същ имот.Валидността или нищожността на Решението на ПК/О. не е предмет на исковия процес, поради което формираните изводи на съда, доколкото ги има , не обуславят крайния изовод на съда , кой е собственик към момента на обобществяване на земеделските земи и конкретното им внасяне в ТКЗС.
По повдигнатия въпрос за материално-правните и процесуални предпоставки за приложението на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ и приложимостта им, е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика, ангажирана и представена отчасти с отговора на ответника по касация. Решение Nо 232/1994 година на ВС, Решение Nо 505/1994 год. на ВС, Решение Nо 975/1994 година на ВС са постановени преди влизане в сила на посочената разпоредба с изм. ДВ. бр.98/1997 г. и няма база за констатация за противоречиво приложение на закона при сходни хипотези, основание за допустимост на касационното обжалване.
На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените и доказания разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв./ петстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо А-614/ 30.04.2010 год., заявена от И. Д. И., К. Д. Д., Я. К. И., С. Й. И., М. Й. С., чрез адв. К. Б. – АК М. срещу въззивно Решение от 26.03.2010 година, постановено по гр.д. Nо 60/2010 година на М. окръжен съд.
Осъжда И. Д. И., К. Д. Д., Я. К. И., С. Й. И., М. Й. С. да заплатят на С. А. С. от гр.Б. сумата 500 лв./ петстотин лева/, разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: