2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София 10.12.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 2637 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Предмет на разглеждане е частна жалба (озаглавена „молба-уточнение“) вх. № 3549 от 24.04.2019 г., уточнена с молба вх.№ 4233 от 22.05.2019 г., подадена от Я. Г. К., В. Т. К., К. С. Г., Я. В. Г., Н. К. М. – М., Р. К. Д., Т. Х. Д. и В. И. Р., чрез адвокат Н. А. от АК – Пловдив срещу определение № 151 от 05.04.2019 г. по в.гр.д.№ 634/2018 г. на АС – Пловдив, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Ответниците по жалбата А. Г. А. и М. Н. А., чрез адвокат И. Н. от АК – Пловдив, са подали отговор с вх.№ 5343 от 01.07.2019 г. Възразяват, че актът е правилен. Претендират разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без уважение депозирана пред въззивния съд от настоящите жалбоподатели (ищци по делото, въззивници – пред апелативния съд) молба по чл. 248 ГПК, с която е искано освобождаването им от отговорността за разноските на насрещната страна, евентуално – намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство поради прекомерност. Съдът е приел, че ответниците са осъществили защита срещу всеки един от субективно съединените искове, поради което загубилата делото страна дължи заплащане на разноски на всяка една от противните страни, независимо че исковете и защитата срещу тях са на практика еднакви. Ако ищците бяха спечелили делото, то ответниците биха дължали заплащане на разноски на всеки един от ищците. Възражението за прекомерност е обсъдено с акта, чието изменение е поискано, но е намерено за неоснователно с оглед правилата на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Произнасяйки се по правилността на определение № 151 от 05.04.2019 г. по в.гр.д.№ 634/2018 г. на АС – Пловдив, на първо място ВКС съобрази тълкуването, направено с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение по ч.гр.д.№ 2636/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.
Спецификата на случая се състои в това, че с неправомерното си поведение ответниците са предизвикали завеждането на делото пред първата инстанция, като отхвърлянето на иска от първонстанционния съд е резултат не на въведените от тях защитни средства, а поради съобразяването на настъпило в хода на процеса обстоятелство, реализирането на което няма връзка с поведението на ищцовата страна. Преценено е, че в тази специфична хипотеза ищцовата страна не следва да понесе санкцията за направените от ответника разноски по водене на делото.
На следващо място, обаче, е разяснено, че доколкото реализирането на този нов факт не е било съобразено от ищцовата страна и същата не е предприела действие да десезира съда с вече явяващия се неоснователен иск, ищците на свой ред няма да имат право на разноски, защото не са осуетили продължаването на процеса ведната, след като искът е станал неоснователен, както и, че при евентуално обжалване на решението, отговорността за разноските ще следва да се разпредели съобразно изрично регламентираните с чл. 78 ГПК правила, защото ищцовата страна е станала причина за провеждане на производството по неоснователното обжалване. Атакуваното определение е в съответствие с тази постановка.
Тъй като не е налице основание за пълно освобождаване на жалбоподателите от отговорността за разноските, направени от ответниците за защитата им пред въззивния съд, то следва да се разгледа оплакването, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Оплакването е неоснователно. Преценката на апелативния съд за действителната сложност на делото от фактическа и правна страна е правилна. Правилно е и становището, че ответниците са осъществили защита срещу всеки един от субективно съединените искове, поради което при определяне базата за изчисление размера на минималното адвокатско възнаграждение следва да се има предвид сбора от цената на всички искове, а не стойността само на някой от тях, пък била тя и най-високата. В случая общата цена на исковете възлиза на сумата 276 537,50 лв., поради което и на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 7 060,75 лв. При съобразяване действителната сложност на делото, присъдената от АС – Пловдив сума от 7 065 лв. не се явява прекомерна.
С оглед неоснователността на частната жалба, на ответниците по нея следва да се присъдят разноските, направени в рамките на настоящото производство, възлизащи на сумата 250 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, съобразно ДПЗС № 13333 от 27.06.2019 г. (л. 9 от делото).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 151 от 05.04.2019 г. по в.гр.д.№ 634/2018 г. на АС – Пловдив, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА Я. Г. К., В. Т. К., К. С. Г., Я. В. Г., Н. К. М. -М., Р. К. Д., Т. Х. Д. и В. И. Р. ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Г. А. и М. Н. А. сумата 250 (двеста и петдесет) лева – направени разноски по настоящото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: