О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 17.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4074/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4451/ 21. 07. 2017 год. на Ж. И. В. от [населено място], [община], област Я. чрез процесуалния и представител адв. П. М. – АК Я. срещу въззивно Решение No 66 от 19. 06.2017 год. по гр. възз. д. Nо 127/2017 год. на ОС-Ямбол, в частта , с която са признати правата на собственост от 1/2 идеална част на [фирма] от НИВА от 55 дка м. “С.“ и НИВА от 65 дка в м.“Н. ю.“, землището на [населено място].
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е уважил въззивната жалба на [фирма] като е отменил Решение No R-28/ 17.01.2017 година по гр.д. No 3383/2015 год. на РС-Ямбол в частта, с която е бил отхвърлен заявения положителен установителен иск за признаване правото на собственост за разликата над 32/72 идеални части до претендираните 45/72 идеални части от двата процесни имота- НИВА от 55 дка м. “С.“ и НИВА от 65 дка м.“Н. ю.“, землището на [населено място] и е постановил ново решение, с което е приел за установено по отношение на наследниците на Ф. Ф.- поч. 1922 година : Ж. И. В., Ф. И. Ф., Ж. К. Ф., М. Щ. Х. и на С. И. С., че [фирма] е собственик и на разликата от 4/9 идеални части, до размера на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти- НИВА от 55 дка м.“С.“ и НИВА от 65 дка м.“Н. ю.“, землището на [населено място]. Със същото решение, въззивният съд е потвърдил решението на районния съд, в частта, с която искът на [фирма] е бил уважен до размер на 32/72 идеални части от двата имота.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното възззивно решение е изцяло неправило, както в уважената част, така и в частта, с която въззивното решение е потвърдено, след като направеното от Ж. В. възражения за придобити на основание придобивна давност 10/65 идеални части от НИВА от 65 дка в м.“Н. ю.“ не е уважено поради допуснати нарушение на процесуалните правила и материални закон- чл. 79 ЗС, основания за отмяна по м. на чл. 281, т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по въпроса : при обработка на земеделски земи от арендатор въз основа на договор за наем или аренда, сключен само с един от наследниците и съответно получаването на арендата или наемната цена единствено и само от наследника, с който е сключен договора за период повече от 5 години, при липса на каквото и да е противопоставяне и претенции от останалите наследници за период повече от 5 години, тези обстоятелства следва ли да бъдат преценявани от съдилищата като действия, чрез които наследникът, сключил съответния договор, може да превърне държането на земята във владение и съответно да черпи права от това, претендирайки придобивна давност ?“, произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС- ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287 ГПК ответника по касация [фирма] е подал писмен отговор, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нито на материалния закон. Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК,/ редакция до изм. ДВ.бр.86/2017 год./, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК при спазване изискванията на закона, насочена е срещу обжалваем съдебен акт на въззивния съд – решение по иск за защита на правото на собственост по чл. 124 ал.1 ГПК във вр.с чл. 79 ЗС, попадащо в изключенията на изключенията по чл. 280 ал.2 т.1 ГПК , редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, от което обстоятелство следва, че касационното обжалване е допустимо.
След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че НЕ СА налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос по естеството си е фактически, но доколкото се иска приложението и на конкретна материално-правна норма, той вече има своя правен отговор с приетото ТР 1/ 2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 69 ЗС. Доколкото постановеното решение на въззивния съд не може да се приеме, че е в противоречие с тази задължителна съдебна практика, то и не може да се приеме, че е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
С цитираната съдебна практика се приема, че в разпоредбата на чл.68 ЗС се съдържат легални определения за владението и държането, но преминаване от едното фактическо отношение към другото – т.е. от държане на конкретна вещ за други го, към упражняване на фактическа власт с намерение за своене, изисква доказана промяна на субективния елемент. Доказването на тази промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт е в тежест на страната, която твърди, че от определен момент насетне не държи вещта за друг, а само за себе си чрез установяване на конкретните факти, въведени като твърдения с исковата молба. Презумпцията на чл. 69 ЗС и дадените задължителни разяснения по приложението и не могат да се ценят безусловно в контекста на чл. 79 ЗС във въведената от касатора хипотеза – а именно на упражнявана фактическа власт на договорно основание, макар и без противопоставяне от страна на останалите наследници-съсобственици на недвижимия имот. Смесването на института на договор за аренда/ респ. наемно правоотношение /, като източник на облигационни правоотношения и този на придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, в рамките на зададения въпрос, не може да послужи за база за сравнение само с цитираната задължителна практика, след като предполага фактическа обстановка извън вещно-правната проблематика на тълкувателното решение.
По направеното искане на ответника за присъждане на разноски: При извода за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането на [фирма] [населено място] за присъждане на разноски за защита пред касационния съд за основателно. Същото следва да бъде уважено, като доказано, в размер на сумата от 500 лв. /петстотин лева/, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие серия Я No 0000061273 / 24.08.2017 год.(л.21).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4451/ 21. 07. 2017 год. на Ж. И. В. от [населено място], [община], област Я. чрез процесуалния и представител адв. П. М. – АК Я. срещу въззивно Решение No 66 от 19. 06.2017 год. по гр. възз. д. Nо 127/2017 год. на ОС-Ямбол, в частта , с която са признати правата на собственост общо от 1/2 идеална част на [фирма] от НИВА от 55 дка м. “С.“ и НИВА от 65 дка в м.“Н. ю.“, землището на [населено място], област Я..
ОСЪЖДА Ж. И. В. от [населено място], [община], област Я. [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] сумата 500 лв. / петстотин лева/, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК –разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: