О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 11.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4987/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед уточнителната молба към подадената от М. Й. П., чрез адв. Ж. Д. от гр. В. Т. „жалба” с вх. № 961 от 26.01.2017 год. за изменение на определение № 6 от 9.01.2017 год. /погрешно посочена 2016 год./ по настоящето дело в частта му за разноските.
Оплакванията са за липса на предпоставки по чл. 78 ГПК за присъждане на разноски на ответника в настоящето производство, образувано по подадената частна жалба срещу определение, което не подлежи на обжалване. Отделно от това се поддържа довод за прекомерност на присъдения размер на адвокатското възнаграждение, с искане постановеното от касационния съд определение да бъде изменено в частта му за разноските и се отхвърли искането на ответника И. Й. за присъждане на такива в настоящето производство.
Насрещната страна – И. П. Й., чрез адв. Кр. К., оспорва подадената молба като неоснователна по изложените в писмения отговор съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. намира следното:
Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен, налице е процесуална легитимация на молителката да иска изменение на присъдените в нейна тежест разноски. Поради това настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Към писмения отговор на ответника в частното касационното производство е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника му и заплатено възнаграждение в размер на 500 лв. за защита пред касационната инстанция. Ответникът е поискал присъждане на направените в настоящето производство разноски, които са присъдени с определението от 9.01.2017 год. с оглед постановеното прекратяване на производството поради недопустимост на подадената от настоящата молителка частна касационна жалба.
Неоснователно е оплакването на молителката за липса на основание за присъждане на разноските в полза на ответника, тъй като съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С постановеното определение касационният съд е приел подадената частна касационна жалба против въззивното определение за недопустима, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, което е обосновало прекратяване на образуваното по нея производство. С оглед този изход на производството са присъдени и претендираните от ответника разноски, удостоверени като направени с представения по делото договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка.
Неоснователен е и доводът за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с предвидения минимален размер на възнаграждението при изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последното изключва обсъждане на обусловеността на размера на възнаграждението от действителната правна и фактическа сложност на делото, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.
Поради тези съображения подадената молба за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, водим от което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Й. П., от [населено място], чрез адв. Ж. Д., за изменение на определение № 6 от 9.01.2017 год. по ч. гр. д. № 4987/2016 год. на ВКС, ІІ г. о. в частта на присъдените с него на И. П. Й. от [населено място] разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: