О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 17.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 3617 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.3 т. 1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. Nо 9293/ 23.03.2015 год. Д. П. С.- адвокат от АК В. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 865 от 12.03.2015 година по ч.гр..д. Nо 631/ 2015 година на ОС- Варна , с което е потвърдено протоколно Определение от 16. 01. 2015 год. за по гр.д. Nо 11 855/ 2014 година на РС- Варна, ГК 11 с-в за прекратяване на съдебното исково производство по заявения от нея отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК , като недопустим.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане по същество, като се счита , че висящото дисциплинарно производство срещу нея пред ДС на АК- В., образувано по жалба на ответниците обосновава правния интерес.
С изложение към частната касационна жалба , искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с тезата , че по въпроса :“имат ли право адвокатите да установят съществуването или несъществуването на едно правно отношение – адвокат-клиент с иск по чл. 124 ал.1 ГПК, когато имат интерес от това? следва да има произнасяне от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба от Л. Х. А. и Д. С. А. чрез адв. Б. Б. АК В. , с който се поддържа, че искането за допускане на касационно обжалване не следва да бъде уважено поради липса на предпоставките на закона в контекста на разясненията по ТР 8/2012 година на ОСГТК на ВКС , респ. не са налице основания да бъде уважена по частната касационна жалба същество, тъй като липса основа процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 124 ал.1 ГПК – а именно правен интерес от търсената защита.Претендират се направени разноски за защита .
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, преграждащ развитието на исковото производство по см. на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима .
Съдебното исково производство е образувано по иска на Д. П. С. , член на адвокатската колегия [населено място] срещу Л. Х. А. и Д. С. А. , с искане да бъде признато със силата на пресъдено нещо на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на ответниците , че в отношенията помежду им за времето м. август 2012 година до м. декември 2013 година не е съществувало отношение адвокат-клиент.
С обжалваното определение първата инстанция е приела , че искът е процесуално недопустим тъй като дисциплинарното производство пред ДС на АК –В. съд не обосновава правен интерес от търсената защита. Втората инстанция е потвърдила определението за прекратяване на исковото производство , като е възприела мотива за липса на правен интерес.
След преценка на данните по делото в контекста на разясненията по ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС ,настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
С ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС се дадоха конкретни разяснения относно предпоставките на законодателя за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК- когато няма съдебна практика , когато съдебната практика засяга нова разпоредба на закона и т.н.
С приетото ТР 8/2012 година на ОСГТК на ВКС за предпоставките от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, ОС на гражданската и търговска колегия на ВКС, прие принципната постановка, че ищецът има право от предявяване на отрицателен установителен иск когато с този иск цели едновременно да се отрече едно право на ответника, в рамките на реализираната съдебна защита на субективно материално право на ищеца, но при задължението на последния да установи наличието на това субективно материално право. Само при ясната позиция относно субективното право , чиято защита се търси , може да се прежени доколко е налице интереса от отричане правото на ответника .
Същите принципи следва да бъдат приложени и когато се касае до установяване на правния интерес да се отрече съществуването на едно правоотношение , в случая адвокат- клиент. Допустимостта по исков път за се отрече съществуването на мандатно правоотношение следва да се обоснове с доводи и факти за защитимо материално право на ищеца/ в случая облигационно задължение/ , чиято защита по реда на чл. 124 ал.1 ГПК цели да отрече правното основание/ мандата/ от което произтича това задължение.
Поставеният правен въпрос :“имат ли право адвокатите да установят съществуването или несъществуването на едно правно отношение – адвокат-клиент с иск по чл. 124 ал.1 ГПК, когато имат интерес от това?“, не може да се приеме за въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , обусловил изхода на спора относно допустимостта на заявен отрицателен установителен иск , тъй като в него е заложен като елемент „доказан правен интерес“, а основният мотив да се прекрати исковото производство и на двете инстанции е, че няма правен интерес , а образуваното дисциплинарно производство срещу ищцата като адвокат не касае факти, сочещи на мандат и в този аспект това производство е неотносимо към евентуален спор за липсата на мандатното правотноошение , почиваща на изложените в исковата молба факти.
По направеното искане за разноски на ответника по частната касационна жалба: Искането е направено с отговора на страната и с оглед изхода на делото-недопускане на касационно обжалване , и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал./3 ГПК се явява основателно.същото не може да бъде уважено тъй като нито с основното възражение вх. No 13028/24.04.2015 година , нито с допълнително приложените по вх. No 7942/ 08.07.2015 година са приложение / въпреки изявление в обрания смисъл/ писмени доказателства за заплатени разноски за адвокатска защита пред касационния съд.
Ето защо и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и чл. 278 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 9293/ 23.03.2015 год. на Д. П. С.- адвокат от АК В. срещу Определение Nо 865 от 12.03.2015 година по ч.гр..д. Nо 631/ 2015 година на ОС- Варна , с което е потвърдено протоколно Определение от 16. 01. 2015 год. за по гр.д. Nо 11 855/ 2014 година на РС- Варна, ГК 11 с-в за прекратяване на съдебното исково производство по заявения от нея отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК , като недопустим.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски за защита пред касационния съд, като недоказано.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :