O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 26.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 7133 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 23800/25.08.2014 год. на М. В. В., Н. Х. Л., Д. Х. М. , П. В. Б. , С. Г. Б. и В. Г. Б., всички от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Н. А.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 1339 от 09.07.2014 година постановено по В.гр.д Nо 2347/2012 година на ОС- Пловдив.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл. 247 ГПК и чл. 73 ЗС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка досежно присъдения размер на сумите , дължимо обезщетение по чл. 73 ЗС , в частта на отменителното въззивно Решение No 366 от 28.02.2013 год. по същото дело , в частта , с която облигационните претенции за подобрения на [фирма] са присъдени да се платят солидарно общо в размер на сумата 27 231 лв. и по реда на чл. 271 ал.1 ГПК е постановено ново решение , с което обезщетението за ползата от която е било лишено търговското дружество в резултат на ползването на имота от страна на всяко едно от лицата – ползуватели на процесния недвижим имот- УПИ I- стопанска дейност от кв. 5 „Г“ по плана на северна индустриална зона [населено място] , са присъдени като самостоятелно вземане срещу всеки един от тях.
За да допусне исканата поправка на съдебното решение в посочената част , въззивният съд е приел, че е допуснал аритметична грешка при пресмятането в частта , с която е прието, че претендираното обезщетение не следва да се присъди солидарно, а като самостоятелни искови претенции за вземане по отношение на всеки един от физическите лица , ползвали имота за посочения период от време и е постановил самостоятелен диспозитив, с новия размер на дължимите суми от всяко едно от физическите лица.
С касационната жалба се поддържа , че неправилността на обжалваното решение по чл. 247 ГПК произтича от неправилното разрешаване на въпросите за това кой , кога и как е ползвал имота, липсата на мотиви , свързани с преценката на доказателствата за отдаване на имота под наем и др., основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа с довод , че по въпросите може ли обезщетение за ползване, претендирано срещу няколко лица да се основава само на приключил между страните спор за собственост, какво точно обхваща претендираното обезщетение- пропуснати ползи или събрани наеми, като граждански плодове, и как следва да се определели размера на претендираното обезщетение – по равно ,когато лицата срещу които се претендира са наследници или следва да се има предвид реалното ползване на имота от същите? поради наличие на съдебна практика , която следва да се обобщи , поради което е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма].
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК, която изрично и императивно изключва от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска под 5000 лв.
При данните по делото за цената на заявените , при условията на обективно субективно съединяване на осъдителните искове на [фирма] по чл. 73 ЗС / в предметната рамка на въззивното обжалване / срещу физическите лица – ответници и съобразно разпоредбата на чл. 247 ал.4 ГПК, решение за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално недопустимо. С посоченото решение , въззивния съд се произнася по претенции , всяка от които е с цена на иска под 5000 лв.т.е. под минимално определения от законодателя размер , който обуславя възможността делото да бъде разгледано на три инстанции.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по касационната жалба вх.Nо 23800/25.08.2014 год. на М. В. В., Н. Х. Л., Д. Х. М. , П. В. Б. , С. Г. Б. и В. Г. Б., всички от [населено място] , заявена чрез процесуалния им представител адв. Н. А.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 1339 от 09.07.2014 година постановено по В.гр.д Nо 2347/2012 година на ОС- Пловдив и
ВРЪЩА касационната жалба като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :