О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 09.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 1207 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частни жалби на М. В. М. с вх. № № 606 и 607 от 18.02.2019 год., против определение № 200 от 29.10.2018 год. по ч. гр. д. № 296/2018 год. на Видинския окръжен съд и определение от 29.01.2019 год. на същия съд, с което са върнати предходни частни жалби против първото определение, вкл. и тази с вх. № 146 от 14.01.2019 год.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваните определения с искане за отмяната им и вместо това делбеното производство бъде спряно до решаване на спора по иска за собственост с предмет делбения имот.
Приложено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване съобразно дадени от въззивния съд с разпореждане от 19.02.2019 год. указания.
Ответниците А. М. К. и Н. Л. К., чрез адв. Ел. С., оспорват жалбите като недопустими, респ. неоснователни. Претендират присъждане на разноски по списък, приложен към един от писмените им отговори /л. 63 от настоящето производство/.
Върховният касационен съд в настоящият си състав счита подадените частни жалби за недопустими, поради което и същите следва да се оставят без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, поради следните съображения:
С обжалваното въззивно определение № 200 от 29.10.2018 год. по в. ч. гр. д. № 296/2018 год. въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и вместо това е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за спиране на делбеното производство до решаване на друго дело.
Това определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. С него не е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, за да е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, напротив – с него е отменено определението за спиране на производството и е отхвърлена молбата за спиране, т. е. определението не е преграждащо развитието на делото. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не е дадено разрешение по същество на друго производство или да е преградено неговото развитие. Съгласно разясненията в т. І на ТР № 5/2015 год. на ОСГТК на ВКС такива определения са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Обжалваното въззивно определение не е от тази категория. Поради извода за необжалваемост на въззивното определение № 200 от 29.10.2018 год. не следва да се обсъждат доводите в изложението за наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
Освен изложеното съображение, подадените срещу това въззивно определение предходни частни жалба на М. В. М. са върнати с определение на въззивния съд от 29.01.2019 год., в това число и т. н. молба с вх. № 146 от 14.01.2019 год. /по същността си частна жалба/, което е съобщено на жалбоподателя на 6.02.2019 год. Поради това и същият няма процесуалното право да обжалва повторно въззивното определение от 29.10.20018 год., а подадената частна жалба срещу това определение за връщане /представляваща част от жалбата с вх. № 607 от 18.02.2019 год./ не подлежи на разглеждане от касационния съд, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, а от апелативния съд, на който следва да се изпрати по компетентност.
Поради недопустимостта на подадените частни касационни жалби против въззивното определение № 200 от 29.10.2018 год. същите следва да се оставят без разглеждане, а образуваното по тях производство да се прекрати.
Подадената частна жалба с вх. № 607 от 18.02.2019 год. против определението от 29.01.2019 год. на Видинския окръжен съд по ч. гр. д. № 296/ 2018 год. следва да се изпрати по компетентност на Софийския апелативен съд.
С оглед изхода на настоящето производство жалбоподателят следва да заплати на ответниците половината от направените от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор, тъй като липсва разграничение на същото по обжалването на двете определения на окръжния съд.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от М. В. М. частни жалби с вх. № № 606 и 607, двете от 18.02.2019 год., против определение № 200 от 29.10.2018 год. по ч. гр. д. № 296/2018 год. на Видинския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1207/2019 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда М. В. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на А. М. К. и Н. Л. К., двамата от [населено място], [улица], № 37, вх. „А”, ап. 3 направените разноски в настоящето производство в размер на 125 лв. /сто двадесет и пет лева/.
Горното определение може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя пред друг състав на ВКС.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийския апелативен съд за произнасяне по частната жалба вх. № 607 от 18.02.2018 год. против определението от 29.01.2019 год. по ч. гр. д. № 296/2018 год. на Видинския окръжен съд за връщане на предходните частни жалби на М. В. М..
В тази част настоящето определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: