Определение №94 от 2.4.2015 по ч.пр. дело №6921/6921 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94

София, 02.04.2015 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 6921 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 7403 от 18.08.2014 г., подадена от М. М. Д. и Д. Д. Д., която се поддържа от М. Д. Д. в качеството му на наследник на починалия след депозирането й Д. Д. Д. и е насочена срещу определение № 570 от 16.07.2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по ч.гр.д.№ 3724/2014 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх.№ 6145 от 07.04.2014 г. на М. М. Д. и Д. Д. Д. против определение № 741 от 12.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 883/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – А. Ж. А..
Предвид настъпилата на 19.07.2014 г. смърт на първоначалния ищец Д. Д. Д., в резултат от служебно предприетите действия с оглед отстраняване на пречките за движение на делото по смисъла на чл.182, ал.1, б.”б” ГПК (отм.) /аналогичен на сега действащия чл.229, ал.1, т.2 ГПК/, с определение от 05.02.2015 г. като страни по делото на мястото на починалия са конституирани неговите наследници по закон (М. М. Д. с ЕГН [ЕГН]; С. Д. А. с ЕГН [ЕГН] и М. Д. Д. с ЕГН [ЕГН]). Предвид вписания в специалната книга на Софийския районен съд под № 1092 от 17.11.2014 г. отказ на С. Д. А. от наследството на баща й, с молба от 13.02.2015 г. последната изрично е заявила, че не желае да участва в производството по делото. С молба вх.№ 2903 от 11.03.2015 г. М. Д. Д. (в качеството му на наследник на Д. Д. Д.) е заявил, че поддържа частната жалба с вх.№ 7403 от 18.08.2014 г.
След отстраняване на пречките за движение на делото и като съобрази данните по същото, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о. намира, че частната жалба с вх.№ 7403 от 18.08.2014 г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по ч.гр.д.№ 3724/2014 г. по описа на ВКС, ГК, Трето г.о., е образувано въз основа на частната касационна жалба на М. М. Д. и Д. Д. Д., представлявани от М. Д. Д. и адвокат Д. С. против определение № 741 от 12.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 883/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С последното (в неговата първа част) е постановено обезсилване на определение № 10371 от 12.12.2012 г. по гр.д.№ 4196/2011 г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение искане за изпращане на гр.д.№ 4196/2011 г. за разглеждане от Бургаския окръжен съд като първа инстанция по подсъдност. Въззивният съд е приел, че районният съд се е произнесъл по молба с искане делото да се прекрати пред Районен съд [населено място] и да се изплати за разглеждане на Окръжния съд [населено място] по отрицателния установителен иск за собственост на апартамент № 20, производството по който е прекратено с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 2069/2009 г. на Варненски окръжен съд. Данните по делото сочат, че така формираните от въззивния съд изводи са правилни. Видно от мотивите на определение № 10371 от 12.12.2012 г. по гр.д.№ 4196/2011 г. на БРС, районният съд наистина се е произнесъл по молба с искане делото да се прекрати пред Районен съд [населено място] и да се изплати за разглеждане на Окръжния съд [населено място] по отрицателния установителен иск за собственост на апартамент № 20, а производството по този иск действително е прекратено с решението по в.гр.д.№ 2069/2009 г. на Варненски окръжен съд, което е влязло в сила, след като обжалването му не е допуснато с Определение № 418 от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 132/2011 г. на ВКС, Второ г.о. В тази ситуация районният съд е постановил недопустим акт по иск, с разглеждането на който не е бил сезиран, поради което актът му е подлежал на обезсилване, така както се е произнесъл и Окръжния съд [населено място].
На следващо място, с определение № 741 от 12.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 883/2013 г. на Бургаски окръжен съд е постановено също така, че частната жалба на М. М. Д. и Д. Д. Д. против определение № 10371 от 12.12.2012 г. по гр.д.№ 4196/2011 г. на Бургаски районен съд се оставя без разглеждане и делото се връща на Бургаски районен съд за произнасяне по молбата на М. М. Д. и Д. Д. Д., представлявани от М. Д. от 26.11.2012 г., с която се иска прекратяване на производството пред Бургаски районен съд и изпращане на делото по подсъдност на Бургаски окръжен съд досежно иска, касаещ апартамент № 21. За да се произнесе по този начин, въззивният съд е съобразил, че по искането на Д. за изпращане на първоинстанционното дело по подсъдност на Бургаски окръжен съд досежно иска, касаещ апартамент № 21, изобщо отсъства произнасяне, съответно – не е налице годен за обжалване акт, а такъв следва да се постанови от районния съд в отговор на молбата от 26.11.2012 г. И тази му част въззивното определение съответства на данните по делото.
На свой ред, сезираният с частната касационна жалба с вх.№ 6145 от 07.04.2014 г. на М. М. Д. и Д. Д. Д. против определение № 741 от 12.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 883/2013 г. на Бургаски окръжен съд състав на Трето г.о. на ВКС е приел, че в първата си част определението на окръжния съд попада в кръга на актовете, които не подлежат на обжалване с оглед разясненията по т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, а във втората му част няма характер на преграждащо, доколкото с връщането на делото на районния съд и дадените на този съд указания се цели произнасяне по сезиращата молба от 26.11.2012 г. Така формираните от състава на ВКС, Трето г.о. изводи са правилни – кореспондират с данните по делото и са формирани в пълно съответствие със Закона и задължителните указания по неговото приложение. Ето защо не е налице основание за отмяна на обжалваното определение № 570 от 16.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 3724/2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., а същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 570 от 16.07.2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по ч.гр.д.№ 3724/2014 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх.№ 6145 от 07.04.2014 г. на М. М. Д. и Д. Д. Д. против определение № 741 от 12.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 883/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top