О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр. София, 04.06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 1175 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 8739 от 09.12.2014 г. на С. Ж. С. чрез адвокат Р. Т. от АК – В. срещу решение № 421 от 28.10.2014 г. по в.гр.д.№ 431/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд, ГО.
Ответницата по касационната жалба П. И. Т. не е подала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 – 273 ГПК, окръжният съд е обезсилил решение № 187 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 5051/2013 г. на районен съд – В. и е върнал делото за ново разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд при съобразяване на обстоятелствата, свързани с правилното конституиране на страните. За да постанови този резултат, въззивният съд е съобразил, че производството пред районния съд е образувано по искова молба на С. Ж. С. и Ц. И. Ц. (починал в хода на делото, чиито законни наследници се явяват С. Ж. С. и П. И. Т.) против П. И. Т. за делба на сънаследствен недвижим имот : дворно място с площ от 1150 кв.м. в [населено място], [община], ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ 64 кв.м. и второстепенна масивна постройка с площ 80 кв.м., явяващ се съсобствен между посочените лица след смъртта на Н. И. Ц., б.ж. на [населено място], починал на 10.07.1983 г. Пред първата инстанция спорът се е фокусирал върху заявеното от ответницата по иска П. И. Т. възражение за неоснователност на иска за делба поради липсата на съсобственост по отношение на имота, предвид поддържаното от П. Т. придобиване на вещта при условията на чл.79, ал.1 ЗС.
При разглеждане на делото във въззивната инстанция, обаче, П. И. Т. е представила н.а.№ 76 от 29.03.2012 г. (съставянето и вписването на който предхождат във времето депозираната на 25.11.2013 г. искова молба), с който процесният недвижим имот е продаден от съделителката П. И. Т. на трето лице – малолетната й дъщеря М. И. Т.. С оглед това обстоятелство и изискването делбата да се извърши между действителните съсобственици, съдът е обезсилил решението на РС и е върнал делото за ново разглеждане, при което, наред с правилното конституиране на страните в производството, въззивният съд е указал да се осигури и възможност на ищцата да защити правата си при условията на чл.76 ЗН.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл.280 ГПК.
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторката е развила своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулира правни въпроси, отговарящи на разясненията, дадени с т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК. С това тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Наред с горното следва да се има предвид, че правилното конституиране на страните в делбеното производство е наложително предвид разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН, регламентираща нищожност на делба, извършена без участието на някой от съсобствениците, какъвто резултат би се постигнал в случая при несъобразяване последиците от сделката, изповядана на 29.03.2012 г. Предвид разясненията по т.6 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, този въпрос касае именно допустимостта на първоинстанционното решение. Конституирането на страните е последица на първо място от процесуалното поведение на ищцовата страна, за която не е съществувала пречка и изначално да насочи иска си срещу надлежните ответници, доколкото нотариалният акт от 29.03.2012 е вписан в регистър, достъпен за справка от заинтересованите лица. Отново във връзка с правилното конституиране на страните в настоящото производство следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че по делото липсват удостоверения за наследниците на С. И. Ц. (преживяла съпруга на Н. И. Ц., за която изобщо не е удостоверено дали е майка на неговите деца или има други наследници, различни от конституираните до момента като страни по делото) и И. Н. И.. Действително, по отношение на последния е отразено в удостоверението за наследниците на Н. И. Ц., че е наследен само от дъщеря си П. И. Т., но същевременно, в справката от л.83 от гр.д.№ 5051/2013 г. на РС – Враца е записано, че майката на тази дъщеря (И. М. И.) е встъпвала в граждански брак само веднъж (вероятно именно с И. Н. И.) и е със семейно положение вдовица. Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при извършването на съответните процесуални действия от първоинстанционния съд и ищцовата страна, с оглед предотвратяване извършването на нищожна делба. Съобразявайки разясненията на ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК, следва да се извърши и вписване на исковата молба, каквото не е предприето до момента.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 421 от 28.10.2014 г. по в.гр.д.№ 431/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: