О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 17.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2800 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5954/22.05.2019 година на П. ( П. ) И. А. и А. И. Г. заявена от процесуалния представител адв.В. У. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 160 от 17.04. 2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 88 /2019 година на ОС- Плевен .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 294 ГПК във вр. с 258 и сл. ГПК , при повторното разглеждане на делото след отменително решение на ВКС , е потвърдил Решение № 743 от 28.04.2017 година, поправено с Решение № 1090/ 28.06.2017 год. постановени по гр.д. № 7409 / 2016 година на РС Плевен , с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от А. И. Г. и П. (П.) И. А. против П. А. Л. и А. А. А. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , за признаване , че са собственици по силата на доброволна делба , наследяване по закон и давностно владение на недвижим имот с площ 1079 кв.м., находящ се в землището на [населено място] , м.“С. „, съставляващ ПИ с идентификатор № *** по КККП на града по ПНИ , ведно с построената вилна постройка и всички подобрения и приращения в него.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение e неправилно и необосновано, основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.2 ГПК, с доводи, че постановеното въззивно решение е очевидно неправилно, като не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците П. Л. и А. А., в който се излагат съображения, че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване на посоченото в нея основание по чл. 280, ал.2 ГПК.
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Съдебното исково производство по чл. 124, ал. 1 ГПК е образувано по заявения от А. Г. и П. А. срещу П. Л. и А. А. установителен иск за собственост за недвижим имот с площ от 1079 кв.м., находящ се в землището на [населено място], в местност „С.“, съставляващ поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно КК и КР на [населено място] одобрени със Заповед № РД – 18 – 71/06.06.2008 г. на изп. Директор н АГКК, в едно с построената в недвижимия имот вилна постройка, както и всички подобрения в имота.
За да приеме , че заявеният положителен установителен иск е неоснователен, въззивният състав е възприел изводите на първата инстанция относно липса на идентичност между посочения в исковата молба имот с площ от 1,2 дка застроен със сезонна постройка с площ 17,59 кв.м. и процесния имот по ПНИ , възстановен на ответниците. Фактическите изводи на съда се базират на констатациите на заключението на вещото лице, прието пред РС – Плевен са липса на идентичност между имота по представената от ищците към исковата молба- скица от 22.03.1979 г. и процесния новообразуван имот. Решението на въззивния съд е базирано на констатациите по заключението на вещото лице ,посочило различия между имотите по пет признака: площ на имота, застроена площ на сградите, дълбочина на имота, ситуиране на сградите и разположение на източната граница – линия с чупка. Според въззивния съд частичното съвпадение на два имота по два признака не дава идентичност между имота на ищците в първоинстанционното производство – лозе от 1,2 дка., в местността „С.“ с постройка и процесния новообразуван имот, възстановен на ответниците в първоинстанционното производство.
Поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК не е налице.
Съгласно чл. 280, ал.1 ГПК , в израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, в на базата на който касационния съд да извърши селекция на касационната жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, доколкото преценката за наличие на предпоставките на закона – конкретните основания по чл. 280, ал.1 т.1, 2 и 4 ГПК , формулирани в жалбата, следва да се извърши именно в рамката на този правен проблем .
Касационният съд не е длъжен и не може служебно да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело , съобразявайки доводи на касатора по касационната жалба. Жалбоподателят следва да изведе правния въпрос в рамките на предмета на спора , от своя гледна точка . В правомощията на касационния съд е да уточни или конкретизира, правния въпрос, но не и сам да формулира такъв, ако това не е сторил касатора . Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, не дава възможност на касационния съд да проведе надлежно процесуалното си задължение за селекция и се явява пречка за допускането му.
В рамките на служебното задължение на съда за законосъобразното прилагане на закона са изрично установените в разпоредба на чл. 280, ал.2 ГПК основания, които ако бъдат констатирани – именно нищожност на съдебния акт на въззивната инстанция , процесуална недопустимост или очевидна неправилност, касационният съд допуска касационното обжалване макар и при липса на посочен правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК.
Доводите за принципно противоречие на решението на въззивния съд с практика на ВКС по съществото си съставлява довод за порок на акта, касаещ неговата неправилност. Проверката за законосъобразност не е предмет на производството по селекция по чл. 288 ГПК и следва да се извърши само ако касационното обжалване е допуснато, а по изключение- само когато „евентуалната неправилност“ на обжалваното решение на въззивния съд от гл.т. нарушаване на императивни правила на материалния закон на процесуалните правила , е безусловна. „Очевидната неправилност“ предполага порочен съдебен акт , чието съществуване в правния мир не може да бъде обосновано от липсата на изведени от касатора, като недоволна от изхода на делото страна , основания за допускане на касационното обжалване.По естеството си очевидната неправилност предполага грубо несъблюдаване на закона- материален или процесуален , или грубо несъблюдаване правилата на логическото мислене.
В настоящият случай , касационният съд не може да направи констатация , че въззивното решение страда от порок , обуславящ евентуална нищожност или процесуална недопустимост на обжалваното решение. Не може да бъде направена и констатация , че са налице груби нарушения на закона.
Производството е за втори път пред ВКС.
С отменителното Решение № 6 от 06.02.2019 год. по гр.д. № 1568/2018 г. на ВКС-II г.о. след като се приема , че спорът е с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е процесуално допустим между лицата , конституирани като страни по спора, делото е върнато на въззивния съд да се произнесе по същество.
При липса на спор относно установените по надлежния ред , въз основа на събраните писмени доказателства , факти е прието, че наследодателят на ищците , поч. на 30.06.1950 г., е притежавал недвижими имоти, в местност „С.“, землището на [населено място], посочени в Протокол от 20.02.1951г. за съдебна спогодба по ч.гр.д. № 307/1951г. на П. околийски съд, и получени в общ дял с неговия брат. В Дял V –ти от протокола е отразен имот : лозе- десертно, сорт „Болгяр“, от 1,2 дка при описаните съседи, което е част от цялото лозе от 6 дка. Със заявление от 27.02.1951 г. е направено искане за нанасяне на имота по партида в книгите за имотното състояние на гражданите при Градския народен съвет –Плевен. По силата на Строително разрешение № 127/22.03.1979г. в лозето от 1.2 дка е изградена сезонна постройка по одобрен типов проект с площ от 17,59 кв.м.. по 12 ПМС,в парцел № * в местността „С.”, в която насока са и данните по представената в оригинал Скица от 22.03.1979г. за парцел № * в м. „С.“. С Решение № 18-66/15.10.1993 год. ПК- Плевен отказва да възстанови на наследниците правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти- лозе от 0,750 дка и лозе от 1,2 дка в местността „С.“ [населено място], както и нива от 1,500 дка в местността „С. “ [населено място], по съображение, че имотите попадат в терен по §4 от ЗСПЗЗ.
Ответниците като наследници на А. П. А. , придобил чрез покупко-продажба по НА № 100/1954 год. от родственица на двамата братя недвижим имот – лозе сорт десертно „Болгар“ в землището на [населено място], в местността „С.” от 1 декар и два ара и по НА № 4/1954г. закупил от друг родственик на двамата братя имот – десертно лозе в землището на [населено място] в местността „С.” от 1декар и 2 ара, се легитимират като собственици на новообразуван имот с идентификатор *** в местността „С. “ с площ от 1079 кв.м. с НА за собственост върху недвижими имоти №127/2015г.
Със Заповед № РД 12-1598/12.10.2007г. на Община Плевен на осн. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследодателя на ответниците върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с подробен устройствен план, с номер 2667, кадастрален район 701, местност „С.“, землище на [населено място], с площ 534 кв.м., при описани граници и съседи. Със Заповед №РД 12-1597/12.10.2007г. на Община Плевен на осн. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследодателя на ответниците върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с подробен устройствен план, с номер 2665, кадастрален район 701, местност „С. “, землище на [населено място], с площ 1079 кв.м., при описани граници и съседи.
За установяване идентичността на имота, претендиран от ищците и този във владение на ответниците, в рамките на конкуриращите права за собствеността ,съдът е направил фактическите изводи на база констатациите на изслушаните експертни становища , приел е липса на идентичност и е отхвърлил иска за собственост.Начина на събиране на доказателствата и на тяхната преценка не сочи на очевидни процесуални нарушение, а извода , че ищците не доказват право на собственост по отношение на спорния имот, не сочи отклонения от константната практика, че иск по чл. 124,ал.1 ГПК може да се уважи при доказано правно основание за възникването и съществуването на правото в рамките на висящия спор.
Доколкото няма основания да се приеме , че е налице очевидна неправилност на обжалваното решение и при липса на формулиран правен въпрос и поддържано основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 т.1, 2 и/или 3 ГПК , обжалването пред касационната инстанция не може да се допусне.
По направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски : С оглед изхода на спора – при недопускане на касационното обжалване ответникът по касация има право на разноски за касационното производство.Такива обаче могат да се присъдят само ако са ангажирани надлежни писмени доказателства за направени такива защита пред касационния съд. В настоящия случай ответната страна е направила с отговора си на касационната жалба искане за присъждане на разноски ,но не е представила писмени доказателства , установяващи направени разходи и техния размер, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 5954/22.05.2019 г. подадена от П. ( П. ) И. А. и А. И. Г. , заявена чрез адвокат В. У. от АК – П. против Решение № 160/17.04.2019 г по въззивно гр. дело № 88/2019 г. на Окръжен съд – Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците по касация П. А. Л. и А. А. А. за присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция , като недоказано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :