КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 10 и чл. 10;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал. 2 , ал. 3 и ал. 4
ОТНОСНО: Осигуряване на лице, упражняващо трудова дейност на различни основания – като управляващ собственик на ЕООД и по трудово правоотношение в друго дружество
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …………/13.02.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вие сте собственик и управител на ЕООД. Нямате сключен договор за управление и не получавате възнаграждение от дружеството. Работите по трудово правоотношение в друго дружество, което Ви осигурява за всички осигурени социални рискове. Интересувате се, трябва ли заради упражняваната от Вас дейност като управляващ собственик на ЕООД, да внасяте осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Управлението на дружеството с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135-147 от Търговския закон (ТЗ). Органи на дружеството са общо събрание и управител (управители). Управителят може да не е съдружник (чл. 135 ал. 1 и 2 от ТЗ).
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. По отношение на едноличните търговски дружества (ЕООД) в чл. 147, ал. 2 от ТЗ е указано, че въпросите, които са от компетентността на общото събрание, се решават от едноличния собственик на дружеството, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).
Осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО, и продължава до прекратяването й (чл. 10 от кодекса).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
От изложеното следва, че основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд.
От 1 януари 2010 г. с измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване, в случай че възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, с други думи, не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4 от Закона за счетоводството. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава илида не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, бълагрските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година (чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за родените след 31.12.1959 г.), като се дължи върху разликата между облагаемия доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
Когато собственикът на ЕООД изпълнява определена длъжност по трудово правоотношение в друго дружество, за него възниква още едно основание за осигуряване – по чл. 4, ал. 1, т. 1 или чл. 4, ал. 1, т. 6, или чл. 4, ал. 2 от КСО, в зависимост от условията на сключения трудов договор. В тази хипотеза, осигурителният доход на лицето за календарния месец ще представлява сбор от осигурителните доходи, формирани поотделно за всяко едно правоотношение (от трудовото правоотношение, от правоотношението по управление и контрол и/или като самоосигуряващо се лице), общо върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
На основание чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. от трудови правоотношения);
2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
В разглеждания случай, доколкото посочвате, че ще изпълнявате задълженията на управител, произтичащи от закона и от вписването в търговския регистър, без изрично сключен договор за възлагане на управлението и без определено възнаграждение за полагания управленски труд, за Вас остава приложим редът по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. редът, определен за самоосигуряващите се лица.
Следователно, за календарния месец Вие следва да се осигурявате върху сбора от осигурителните доходи, определени поотделно за всяка една от извършваните дейности (по трудовото правоотношение и като самоосигуряващо се лице), при съобразяване на максималния месечен размер на осигурителния доход и последователността на доходите при внасяне на осигурителните вноски съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО.