О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 06.01.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1117 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2933/22.07.2009 година на Ж. А. М., С. С. К. , Н. С. К., и тримата от гр. С., заявена чрез адв. Б, срещу въззивно Решение Nо 138 по гр.д. Nо 6/2009 година на Смолянския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е отменил Решение Nо 224 от 10.05.2008 по гр.д. Nо 1077/2007 година на Смолянския районен съд по уважените установителни искове и е постановено ново решение , с което са отхвърлени исковете на Ж. М. , С. К. и Н. К. за собственост по наследство и давностно владение на ? идеална част от двуетажна жилищна сграда, намираща се в имот с кад. Nо 67653.913.507 и Nо 67653.913.508 по КК на гр. С., както и на ? идеална част от дворното място – кад. Nо 67653.913.507 цялото от 316 кв. м. по КК на гр. С., както и в частта за разноските.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , като се поддържа , че въпросът за правилната квалификация на фактите по заявения установителен иск за собственост на идеална част от обект, новообразуван по силата на приложена регулация, разгледан от съда като установителни искове за старите обекти, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, която приема , че в тези хипотези , след като един обект е включен в границите на друг, то е налице съсобственост , а съставните имоти нямат самостоятелен статут, като се цитира Решение Nо 260 от 1.06.2009 година по гр.д. Nо 277 /2008 година на ВКС- IV отд.
Поддържа се , че в противоречие с решения на ВКС е разрешен и въпросът при осъществено съвладение от няколко лица за еднакъв период и при еднакви условя , да не се признае общо правото на собственост, като се цитират Решение по гр.д. Nо 277/2008 година на I отд. на ВКС/ непредставено по делото/, ТР Nо 178 от 30.06.1986 година по гр.д. Nо 150/ 1985 година, Решение Nо 139 от 23.11.1985 година по гр.д. Nо 111/ 1985 на ОСГК, Решение Nо 234 от 23.02.2006 година по гр.д. Nо 2794/2004 година на ВКС- IV отд, Решение Nо 403 от 13.04.1993 година по гр.д. Nо 42/ 1993 година на ВС- IV отд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – В. С. , с което се оспорва допустимостта на касационното обжалване , тъй като представените съдебни решение не се отнасят за формулираните въпроси от жалбоподателя –конкретни доводи по всяко едно от решенията.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за правото на собственост и данъчните оценки на дворното място и къщата , общо за 4 288 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
За да отхвърли заявените от ищците положителни установителни искове за собственост на идеална част от посочените два недвижими имота- дворно място с идентификационен номер 67653.913.507 и къща 67653.913.507.1, въззивният съд е приел, че в резултат на настъпилите регулационни промени на имот LXX -1203,1205 по РП на гр. С. от 1983 година и протеклата процедура по идентификация на имотите въз основа на изготвената нова КК на града от 2005 година не се установява наличие на съсобственост на процесните имоти- дворно място 507 и жилищна сграда/ обособена за този терен част / 507.1 въпреки частичното припокриване на имотите към 1983 година , но при разделно владение на имоти пл. Nо 1203 и 1205.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като посочените решения не са от категорията на задължително установената съдебна практика, то поставените въпроси за правилната квалификация на фактите по заявения установителен иск за собственост на идеална част от обект, новообразуван по силата на приложена регулация, разгледан от съда като установителни искове за старите обекти, следва да е разрешен в противоречие с практиката на посочените от касатора решения на съдилищата.
След преценка на цитираните решения на ВС и ВКС, настоящият състав намира , че същите не дават различно, в смисъл на противоречиво разрешение , по посочените въпроси, поради което не е налице хипотеза, попадаща в приложеното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .
Така Решение Nо 260 от 1.06.2009 година по гр.д. Nо 277 /2008 година на ВКС- IV отд. разглежда хипотеза , когато е била налице съсобственост , възникнала по силата на предходна приложена регулация и тази съсобственост се запазва и при новата регулация. По делото не се третира / липсва и каквото и да е твърдение / за съсобственост , възникнала по силата на приложена регулация .
Не може да се приеме за основателен довода , че в противоречие с решения на ВКС е разрешен и въпроса при осъществено съвладение от няколко лица за еднакъв период и при еднакви условия и признаване общо правото на собственост. Цитираното Решение по гр.д. Nо 277/2008 година на I отд. на ВКС и непредставеното по делото ТР Nо 178 от 30. 06.1986 година по гр.д. Nо 150/1985 година разрешават въпросите за условията, при който собственик на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственик против лице , на което е издаден НА по обстоятелствена проверка , поради което няма формирано противоречиво разрешение на поставения от касатора въпрос.
С посоченото Решение Nо 10 от 22.02.1998 година по гр.д. Nо 3037/1997 година на ВКС- IV отд., е разгледан въпроса за допустимостта на установителен иск за установяване обема на притежаваните в съсобствеността права по отношение на общите части, въпрос който не е бил спорен по делото , а с Решение Nо 139 от 23.11.1985 година по гр.д. Nо 111/1985 на ОСГК е разгледан проблема за допустимостта съсобственик на недвижим имот да може да защити правото си на собственост срещу друг съсобственик с иск по чл. 109 ЗС т.е. проблем извън предмета а спора
С Решение Nо 234 от 23.02.2006 година по гр.д. Nо 2794/2004 година на ВКС- IV отд. са разгледани въпросите за допустимостта на опровергаване доказателствената сила на констативния нотариален акт при владение само на някой от наследниците, т.е. по въпроси , различни от формулирания от касатора, а с Решение Nо 403 от 13.04.1993 година по гр.д. Nо 42/1993 година на ВС- IV отд. е разгледан проблема за това , че в производството по иска за отмяна на констативен НА по обстоятелствена проверка , дори и при липса на изрично искане , следва да има произнасяне по иска за собственост т.е. по проблеми, който не да в предметния обхват на заявения иск.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2933/22.07.2009 година на Ж. А. М., С. С. К. , Н. С. К., и тримата от гр. С., заявена чрез адв. Б, срещу въззивно Решение Nо 138 по гр.д. Nо 6/2009 година на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :