O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 20.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3925 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1101/29.04.2008 година на И. Я. Н. от с. К. срещу въззивно Решение Nо 101 от 18.03.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 501/2007 година на Добричкия окръжен съд , касаеща произнасяне по заявения инцидентен установителен иск по чл. 76 ЗН на извършени дарения по НА Nо 105/2001 година и НА Nо 69/2001 година. С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част по заявените искове по чл. 76 ЗН, въззивното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и неправилно приложение на закона , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото не е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, но с МОЛБА от 18.07.2008 г. жалбоподателят И. Н. , през повереника си адв. Р мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки , че се касае до съществен материално въпрос- действителност на разпореждане със сънаследствен имот, предмет на делбен процес във първата фаза на делбата , разрешен по делото в противоречие със практиката на ВКС- ТР Nо 1/2004 г. т.1
По делото липсва подаден отговор от ответниците по касация в срока по чл.287 ГПК.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед характера на заявения иск по чл. 76 ЗН.
Настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на законодателя относно допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК- наличие на противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 76 ЗН, уатановена с ТР 1/2004 г. ОСГК ВКС.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че –преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело от гл.т. предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният материално правен въпрос – за възможността да се прогласи невалидността на разпорежданията със сънаследствен недвижим имот в полза на лице , което пряко не е призовано кум наследяване с инцидентен установителен иск, в първата фаза на делбен процес може да бъде квалифициран като съществен от гл.т. предмета на спора- чл. 34 ЗС във вр. с чл. 69 ал.1 ЗН т.е. на необходимостта в първата фаза на делбения процес да се установят титулярите на правото ан собственост и обема на техните права.
Даденото с обжалваното решение на въззивния съд разрешение по инцидентно заявените искове , в т.ч. и този по чл. 76 ЗН, не е в противоречие с разясненията на т.1 на ТР 1/2004 г. ОСГК ВКС .
И. Я. Н. е заявил срещу брат си Н. Я. Н. и племенника си Я. Н. Я. иск за делба по чл. 34 ЗС във вр. с чл. 69 ал.1 ЗН на следните недвижими имоти останали в наследство от родителите им Я. Н. Х. /поч. 2001 г./ и И. Х. / поч. 1999г./- дворно място от 400 кв.м. , парцел ****span>XXIII-274 в кв. 25 по плана на К. , дворно място от 459 кв.м. , парцел ****span>XXII-274 в кв. 25 по плана на с. К., жилища сграда, построена в двете дворни места, празно дворно място от 548 кв.м. в кв. 24, парцел ****span>VI-266 и лозе от 905 кв.м., парцел ****span>XIV-94 в кв. 13 по плана на вилна зона с. К., съединен с иск за възстановяване на запазена част по чл.30 ал.1 ЗН и намаляване на дарение извършено в полза на първия ответник, съединени с инцидентен установителен иск по чл. 76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на дарения в полза на втория ответник по НА Nо 105/2001 година .
Дарението по НА Nо 105/2001 година , вписан в Службата по вписванията под Nо 88 т.I дело Nо 146/2001 година , е извършено на 07.02.2001 година от Я. Н. Х. / наследодател/ в полза на внука си Я. Н. Я. , съответно на следните недвижими имоти : дворно място от 400 кв.м. , парцел ****span>XXIII-274 в кв. 25 по плана на К. , дворно място от 459 кв.м. , парцел ****span>XXII-274 в кв. 25 по плана на с. К., жилища сграда, построена в двете дворни места, празно дворно място от 548 кв.м. в кв. 24, парцел ****span>VI-266 и лозе от 905 кв.м., парцел ****span>XIV-94 в кв. 13 по плана на вилна зона с. К..
С молба от 27.10.2004 година през първата инстанция, ищецът И е оспорил дарението по НА Nо 105/2001 година в няколко насоки:
на първо място , че с него дарителят се е разпоредил с права , който не е притежавал.
В тази насока е представено влязло в сила Решение по гр.д. Nо 203/2002 година на Балчишкия районен съд между същите страни, с което е признато, процесните имоти са имущество , придобито по време на брака на Я. Х. и И. Х. до размер на 4/5 идеални части, и И. Н. Я. ,като наследник на майка си, има право от нейната част на 1/3 идеална част, т.е. на 1/3 идеална част от ? идеална част –прекратена СИО от имуществото от 4/5 идеални части или е с права от 4/30 идеални части = на 2/15 идеални части.
На второ място дарението е оспорено на основание чл. 76 ЗН, като е поддържана тезата за недействителност на разпореждане със сънаследствена вещ. Въззивният съд е приел, че наследствената част на Я. Н. Х. останала в наследство от покойната съпруга И, с която е извършено разпореждането в нарушение на чл. 76 ЗН е равна на 2/15 идеални части / толкова , колкото са и наследствените части на сина И. Я. Н./, като е прогласил с изричен диспозитив тази относителна недействителност в отношенията между наследниците.
Зачитайки тези две възражения, в пълно съответствие с разясненията на ТР 1/2004 г. на ОСГК ВКС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на имотите по НА Nо 105/2001 година между И. Я. Н. с права от 6/30 идеални части, Н. Я. Н. със права от 6/30 идеални части и дарения Я. Н. Я. , зачитайки разпореждането в негова полза на личната част от прекратената СИО и лично имущество от 1/5 идеална част от процесните имоти, прието с решението по гр.д. Nо 203/2002 година на Балчишкия районен съд, на дарителя Я. Н. Х.
При изложените данни не може да има спор, обжалваното решение касаещо допускане на делбата и съединения иск по чл. 76 ЗН относно имотите, дарени по НА Nо 105/2001 година , вписан в Службата по вписванията под Nо 88 т.I дело Nо 146/2001 година, а именно : дворно място от 400 кв.м. , парцел ****span>XXIII-274 в кв. 25 по плана на К. , дворно място от 459 кв.м. , парцел ****span>XXII-274 в кв. 25 по плана на с. К., жилища сграда, построена в двете дворни места, празно дворно място от 548 кв.м. в кв. 24, парцел ****span>VI-266 и лозе от 905 кв.м., парцел ****span>XIV-94 в кв. 13 по плана на вилна зона с. К., да е постановено в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика.
Дарението по Nо 69/2001 година, вписано под Nо 160 , том V дело Nо 1191/2001 година в Службата по вписванията , е извършено на 02. 07. 2001 година от Я. Н. Х. / наследодател/ и Н. Я. Н. / ответник/ в полза на Я. Н. Я./ ответник/- внук на първия дарител и син на втория дарител,съответно на притежаваните от тях 4/6 идеални части и 1/6 идеална част от ЛОЗЕ от 905 кв.м., парцел ****span>XIV-94 в кв. 13 по плана на вилна зона с. К..
Тази сделка , с молбата от 27 .10.2004 година е оспорена само и единствено “дали е нарушена или не запазената част на И. Я. Н.”. След като това дарение не е оспорено от гл.т. на разпореждане със сънаследствена вещ в нарушение на чл.76 ЗН”, то правилно въззивният съд не е имал задължението, с оглед именно на разясненията на ТР 1/2004 г. ОСГК ВКС, служебно да се занимава с въпроса доколкото нито по пътя на възражението,м нито с изрично заявен иск, не е поискано от съда да се произнесе по относителната недействителност на сделката. С разясненията на ТР 1/2004 г. се отстъпи от разбирането , че недействителността на разпореждането в нарушение на чл.76 ЗН е абсолютна недействителност/ нищожност/ , за който порок съдът може да се произнесе служебно и без наведени в тази насока доводи.
Ето защо , приемайки, че постановеното от въззивния съд решение по допускане на делбата на процесните имоти и произнасяне по иск по чл.76 ЗН само досежно разпорежданията по Nо 105/2001 година , е в пълно съответствие с цитираната задължителна съдебна практика и не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване , касационната жалба вх. Nо 1101/29.04.2008 година на И. Я. Н. от с. К. срещу въззивно Решение Nо 101 от 18.03.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 501/2007 година на Добричкия окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: