O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 21.01.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1160 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 34663/ 01.07.2009 год., заявена от Е. Д. Д. от гр. С. чрез адв. М срещу въззивно Решение от 01.06.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 2203/2007 година на Софийския градски съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК. Касаторката сочи , че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика по делата по чл. 87 ал.3 ЗЗД по въпроса за релевантния момент, от който „приобретателят на имота” има качеството на недобросъвестен владелец” по отношение на развалената част от сделката. Цитира се Решение Nо 1926/ 17.10.1968 година по гр.д. Nо 1226/ 1968 г. ВС- I отд., с което е прието , че този момент е датата на подаване на вписаната исковата молба за разваляне на договора./ представените фрагменти на съдебното решение , без изложени мотиви за обосноваване на тезата и отдалечения момент не дават основание да се приеме противоречие със съдебната практика , каквото се има предвид!!!/ Поддържа се , че обжалваното решение е в противоречие с практиката на други съдебни състави и по въпроса тече ли давностния срок в полза на недобросъвестния владелец по време на исковия процес по чл. 87 ал.3 ЗЗД, като се цитира Решение Nо 1681/31.01.1985 година по гр.д. Nо 950/ 1984 година на ВС –IV отд. , с което е прието, че със завеждане на иска давността се прекъсва само по отношение на спорното право, Решение Nо 610/09.12.2008 година по гр.д. Nо 391/2008 година на ВКС-I Т. О., Определение Nо 238 / 16.12.2008 година по чл. 288 ГПК по гр.д. Nо 4123/ 2008 година на ВКС-V отд., / разпоредбата на чл. 116 ЗЗД има предвид предявяване на установителни и осъдителни искове за собственост „/ .
Поддържа се, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като въпросът за предпоставките за настъпване и действие на придобиваната давност се разрешава противоречиво от съдилищата, но липсва каквато и да е съдебна практика в хипотезата на настоящия случай, когато имотът се владее по силата на сделка / алеаторен договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане / , частично развалена по съдебен ред ,но без промяна на анимуса от страна на приобретателя-собственик по сделката и при безспорно установено упражняване без прекъсване на фактическа власт по отношение на имота, тъй като същият не знае за влялото в сила решение по чл. 87 ал.3 ЗЗД и необходимото поведение на лицето, в чиито патримониум по силата на обратното действие на разваления договор за да се приеме , че владението му е несмущавано.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от противната страна по спора- Н. дилов, чрез адв. К, с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване , както и по същество на доводите за пороци на обжалваното въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск и данъчната оценка на имота- дворно място с постройка от 58 004 лв. с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
При преценка на наведените доводи и представената съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че е налице съсобственост между страните по делото Н. Д. и сестра му Е. Д. по отношение на делбения имот – източен двуетажен еднофамилен близнак от двуетажна вилна сграда, застроен на 60 кв.м., заедно с ? идеална част от дворното място, последното съставляващо УПИ VIII- 304 от кв. 8 по плана на гр. С., м.”К”-III част при права 1/6 идеална част на Н. Д. и 5/6 идеални части за Е. Д. , възникнала по силата на разваления алеаторен договор по НА Nо 74/1989 година с влязло в сила решение по гр.д. Nо 10 581/1995 година.
Релевираното от Е. Д. правоизключващо възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на притежаваната от брат и съсобственик 1/6 идеална част не е било уважено, след като решаващият съд е приел, че за времето от влизане в сила на решението по чл. 87 ал.3 ЗЗД- 06.10.1997 година до завеждане делото за делба- 14.12.2006 година не са изтекли 10 години на необезпокоявано упражняване на фактическата власт по отношение частта на Н. Д. .
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като :
Посоченият материално-правен въпрос за релевантния момент, от който „приобретателят на имота” има качеството на недобросъвестен владелец” по отношение на развалената част от сделката не е разрешен в противоречие с цитираните съдебни решения. С обжалваното решение е прието, че по отношение на 1/6 идеална част от имота Е е станала недобросъвествен владелец след вписване на съдебното решение по чл. 87 ал.3 ЗЗД- 22.10.1998 година.
С Решение Nо 1926/ 17.10.1968 година по гр.д. Nо 1226/ 1968 г. ВС- I отд., /приложение Nо 1/ в производство по заявен иск по чл. 71 ЗС е прието , че моментът от който собствениците по разваления договор стават от добросъвестни владелци, недобросъвестни владелци на имота и дължат добивите на собственика , е датата на предявяване на иск за разваляне на договора. Представените фрагменти на съдебното решение , без изложени мотиви за изхода на правния спор и обосноваване на тезата защо именно този момент е меродавният , не дават основание да се приеме противоречие с тезата на съда , възприета и изразена с решението на въззивния съд. Противоречива практика на съдилищата по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / тъй като цитираното решение на ВС не е от категорията на пленумните решения на ВС имащи задължителна сила визирани в т.1 / предполага сходни правно-релевантни факти, по отношение на които материалният закон не е приложен еднакво. Когато липсват основни данни по различните спорове за сравнение, то и твърдяното противоречие не би могло да бъде установено.
Поддържа се , че обжалваното решение е в противоречие с практиката на други съдебни състави и по въпроса тече ли давностния срок в полза на недобросъвестния владелец по време на исковия процес по чл. 87 ал.3 ЗЗД, като се цитират Решение Nо 1681/31.01.1985 година по гр.д. Nо 950/ 1984 година на ВС –IV отд. , с което е прието, че със завеждане на иска давността се прекъсва само по отношение на спорното право, Решение Nо 610/09.12.2008 година по гр.д. Nо 391/2008 година на ВКС-I Т. О. в контекста на разясненията на ТР 1/2000 ОСГК на ВКС и ТР 5/2005 год. на ОСГК на ВКС за предметната рамка на силата на присъдено нещо. Поставеният въпрос не би могъл да бъде основания за допустимост на касационното обжалване , тъй като по него въззивният съд няма произнасяне т.е. не е формирал воля, която да е в противоречие с изразената по цитираната съдебна практика воля на съдилищата. Доколкото от страна на касатора, като въззивник е направено искане за произнасяне в тази насока и такова произнасяне от съда няма, то това процесуално поведение на съда може да бъде основания само за порок , отстраним по пътя на допуснатото обжалване пред касационния съд по чл. 281 т.3 ГПК, но не и основание за неговата допустимост. Доколкото се поддържа , че с обжалваното решение не е приложена правна норма е съответствие с съдебната практика, то по своята същност се касае до релевиране на допуснати нарушения на процесуалния закон т.е. до релевирано основание за отмяна на обжалваното решение.
Възприетите от състава на ВКС , произнесъл Определение Nо 238 / 16.12.2008 година по чл. 288 ГПК по гр.д. Nо 4123/ 2008 година на ВКС-V отд., изводи по приложимостта на л. 116 ЗЗД в посочения смисъл, също не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване , тъй като определенията по чл. 288 ГПК не формират сила на присъдено нещо, а само актове от тази категория се визират от разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въпросът за предпоставките за настъпване и действие на придобиваната давност не се разрешават противоречиво от съдилищата а доколкото е налице формалното противоречие по различните дела, то това се дължи на различна фактическа обстановка, установена по конкретното дело. Твърдяната липса на съдебна практика в хипотезата на настоящия случай, когато имотът се владее по силата на сделка / алеаторен договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане / , частично развалена по съдебен ред ,но без промяна на анимуса от страна на приобретателя-собственик по сделката и при безспорно установено упражняване без прекъсване на фактическа власт по отношение на имота, тъй като същият не знае за влялото в сила решение по чл. 87 ал.3 ЗЗД и необходимото поведение на лицето, в чиито патримониум по силата на обратното действие на разваления договор,за да се приеме , че владението му е несмущавано, не е нито нова , нито нетипична хипотеза. Липсата на публикувана практика не означава липса на съдебна практика. При действието на отменения ГПК задължителна съдебна практика т.е. ТР на ОСГК, ВКС вземаше само при противоречиво разрешение по приложение на материалния или процесуален закон. Съдебната практика , резултат на едно безпротиворечиво разрешаване на делата т.е. т.н. трайно установена практика по приложението на даден правен институт не налагаше публикуване на решенията,без това да означава липса на съдебна практика. След като едно влялото в сила решение обвързва страната по делото , то именно тази обвързваща сила винаги е изключва предположение за незнанието за основните правно-релевантни факти, обосновали уважаването на иска по влязлото в сила решение. След като поставения въпрос не е от естество да предполагат ново разрешение , тъй като не касаят приложението на нови законови разпоредби по които липсва формирана съдебна практика, нито е обоснована необходимостта от ново разрешение с цел промяна на установената съдебна практика , то и не може да бъде извършена исканата селекцията на конкретното дело.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба по касационната жалба вх. Nо 34663/ 01.07.2009 год., заявена от Е. Д. Д. от гр. С. чрез адв. М срещу въззивно Решение от 01.06.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 2203/2007 година на Софийския градски съд.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: